Кралицата на Юга

— Кажи каквото имаш да ми казваш — Тереса ставаше нетърпелива.

Язиков я гледаше и не се решаваше. Отмести очи към прозореца, накрая пак се обърна към нея. Имам хора, които ми разправят разни работи, поде той. Плащам и те ме информират. Онзи ден някой е говорил в Мадрид за твоята последна работа. Да. Заловения кораб. На това място Язиков се спря, направи няколко крачки из кабинета, забарабани с пръсти по морската карта. Поклащаше леко глава, сякаш намекваше: приеми това, което ще ти кажа, внимателно, като с пинсети, Теса. Не отговарям дали е истина или не.

— Струва ми се, че галисийците са ме накиснали — изпревари го тя.

— Не. Според това, което ми беше разказано, информация не е изтекла оттам. — Язиков направи дълга пауза. — … Излязла е от „Трансер Нага“.

Тереса искаше да възрази, да каже, че е невъзможно, че е проверила основно всичко. Но не го направи. Олег Язиков никога не би й разправял клюки. Направи набързо някои връзки, запрехвърля хипотези, въпроси и отговори. Започна да възстановява факти. Но руснакът вече караше направо. Мартинес Пардо притиска някого от твоето обкръжение, продължи той. В замяна на имунитет, пари или кой знае на какво. Може да е истина, може да е вярно само отчасти. Не зная. Но източникът ми е първокласен. Да. Никога досега не ме е подвеждал. И като имаме предвид, че Патрисия…

— Тео е — прошепна тя внезапно.

Язиков остана със зяпнала уста. Знаела си, каза той учуден. Но Тереса отрече с поклащане на глава. Пронизваше я странен студ, който нямаше нищо общо с босите й крака на килима. Обърна се с гръб към Язиков и загледа вратата, сякаш самият Тео щеше да влезе всеки момент. Кажи ми как, по дяволите, питаше зад нея руснакът. Ако не си го знаела, защо сега го знаеш. Тереса мълчеше. Не го знаех, мислеше тя. Но е вярно, че сега изведнъж го зная. Такъв е шибаният живот, такива са мръсните му шеги. Дявол да го вземе. Беше съсредоточена, опитваше се да подреди мислите си според разумните приоритети. Не беше лесно.