Гибелта на царете [bg]

— Понякога е най-трудно да стоиш и да не вършиш нищо — Андромаха усети как страхът й се замества от гняв. — Полидорус имаше задачата да командва двореца. Той е изоставил поста си. И своя цар.

— Твърде сурова си, Андромаха — сгълча я принцът. — Полидорус винаги е бил предан син на Троя. За него беше тежко да се грижи за татко. Градът му бе в опасност. И той е войник — повтори накрая.

Тя го изгледа изненадано.

— Като войник, негов дълг беше да се грижи за своя цар, не да се бие по улиците — каза тя с укор. — Всеки прост войник може да прави това. Полидорус получи тази чест заради огромната роля, която изигра в защитата на двореца. Това го издигна до помощник на Приам, до негов охранител. И сега той е изоставил този пост. Как можеш да го защитаваш, Политес?

Той се намръщи и отговори:

— Понякога имаме и по-висш дълг, сестро, към съвестта си.

Андромаха вдиша дълбоко, а после въздъхна.

— Съжалявам, Политес. Не бива да споря с теб. Стъмва се и трябва да пожелая лека нощ на момчетата си. После, ако Полидорус не се е върнал, ще се съберем, за да направим нов план. Може би генералите ще са дошли дотогава.

Тя се закатери бързо по каменното стълбище, а сърцето й биеше учестено. С тъга си призна, че страхът за двете момчета се бе превърнал в гняв. Тръгна към спалнята на момчетата. Анио не се виждаше никъде. После си спомни, че й е казала да търси плат за бинтове. Намери малкия Декс сам, седнал на пода и заигран с любимата си играчка — разнебитен дървен кон със сини очи, който си бе донесъл от Дарданос.

Огледа се наоколо, а после приклекна до момчето.

— Къде е Астианакс? — попита го, отмятайки русата му коса от лицето.

— Отиде с мъжа — каза детето и й подаде коня, за да си играе и тя.

Андромаха се намръщи и в сърцето й отново се прокрадна страх. Чу отново далечната гръмотевица.

— Кой мъж, Декс?

— Старият мъж го взе — каза той.