Битката при Верил [bg]

— Какво можем да очакваме? — попита Миранда.

— Хаос. Лудост. Стотици години енергия, освободени наведнъж, без воля или форма. Суров, необуздан мистичен бяс.

— Как да го спрем? — продължаваше да разпитва девойката.

— Не може да бъде спрян. Ще продължи, докато натрупаната енергия не бъде изчерпана — отговори гласът на Етер, примирен и равен.

— Щом е чиста мистична енергия, не е ли възможно да я насочим към нещо? — предложи магьосницата.

— Вероятно. Доколкото е възможно да изпиеш океана — отвърна метаморфът.

Миранда допря жезъла си до земята и очерта голям кръг. В него вписа триъгълник. Накрая заби тояжката си в средата. Това бе практика, описана й подробно от Дийкън, използваща се за свързването на магьосници, когато се налагаше да работят с обединени усилия. Най-добре щеше да бъде да очертае фигура с пет върха, но скорошният й опит с огромното количество открадната енергия й бе показал недвусмислено, че несвикналият ум не би се справил. Ако Мин и Лейн бъдат включени, те щяха да са в състояние също да извличат сила, но не и да я пуснат отново.

Не, това бе работа за нея, за метаморфа и…

— Третото място не е за мен, нали? — попита нервно женският малтроп, докато Миранда и Етер заемаха позиция.

— Нуждаем се от теб — отвърна девойката.

— Но аз не зная магия — скромно каза Айви.

— Нужно е единствено да я изразходваш. Ти си уникално подходяща за това — каза Етер, в чийто тон отново бе надникнало старото й аз.

Айви неохотно зае мястото си пред ръба на триъгълника, сочещ към портала. Трите се хванаха за ръце и притаиха дъх. Не им се наложи да чакат дълго. Дребната, слаба искрица синя светлина премигна в далечината. Мълчаливо бе заменена от ослепителна бяла нишка сияние, което се зараждаше от земята и се простираше към небето, раздирайки облаците. Ивицата се простираше бавно, сякаш самата реалност биваше раздалечавана, за да разкрие някакво място отвъд. Сетне дойде звукът. Едва доловим за слуха, пронизителен и обсебващ, далечен хор, отекващ през измеренията.

Ивицата светлина окъпа цялата планинска верига с неземно сияние. Оцвети облаците в тебеширенобяло, по-ярко от ден. Всички очи в Северната столица се насочиха натам. Местните преустановиха ликуването и възстановяването. В дузина гори из севера горски създания стояха втрещени от гледката. Неспокойните войници на фронта, очакващи заповеди и подкрепления, които отдавна трябваше да са пристигнали, загърбиха другите ратници отвъд границата и загледаха как тънката ивица сияние разбутва облаците.