Драконите на изгубената звезда [bg]

Той вдигна очи и Джерард смутено съзря как по мръсната буза на кендера се стича една сълза.

— Не искам да бъда мъртъв по този начин, Златна Луна. Ето защо не трябва да се връщам там.

— Но не разбираш ли, Тас? — каза тя. — Тъкмо поради това се налага да се върнеш. Не мога да го обясня, но съм сигурна, че онова, което двамата с теб сме видели, е нередно. Животът на този свят би трябвало да е просто спирка преди едно по-далечно пътуване. Предполага се, че душите ни трябва да заминат към следващото измерение, за да научат нови неща и да продължат да израстват. Може би ни е позволено да се позабавим, за да изчакаме някой, както Речен Вятър обеща да чака мен или Флинт навярно чака теб. Ала сега никой от нас не може да си тръгне. Двамата заедно трябва да опитаме да освободим тези души от килията на света, както е сигурно, че и ти самият трябва да излезеш от тази. Единственият начин е да отидем в Нощлунд. Сърцето на загадката е именно там. — Тя му подаде ръката си. — Ще дойдеш ли?

— И няма да им позволиш да ме изпратят обратно в миналото? — опита да се спазари колебливо той.

— Обещавам, че решението дали да се върнеш, или не, остава изцяло твое — отговори тя. — Няма да им позволя да те изпратят в миналото против волята ти.

— Ами добре тогава — рече Тас, като се изправи и се поотупа от прахта. После внимателно провери да не е забравил някоя от многобройните си кесии. — Ще те заведа при Кулата, Златна Луна. Нали разбираш, по една щастлива случайност разполагам с много надежден компас на тялото.

Гномът, който в този момент тъкмо привършваше с остъргването на последните остатъци от разтопен метал, сякаш само това чакаше, за да подхване пространна лекция за компасите, основните принципи на корабоводенето, магнетита и теорията на своя прачичо по въпроса защо север се намира на север, а не на юг, която се бе оказала доста спорна и продължавала да бъде дискутирана и до ден-днешен.

Златна Луна пренебрегна бърборенето на гномчето и безсмислените, изстреляни напосоки въпроси, които Тас започна да му задава. Тя имаше цел и смяташе да я постигне. Без да се страхува, спокойна и сдържана, лечителката ги поведе нагоре по стълбите, покрай заспалия на писалището си надзирател и вън от затвора.

Сетне забързаха през дремещия Солантъс — град, изтъкан от тишината и сумрака на настъпващата перленосива зора. Гномчето се беше привело като отпусната пружина.

Тас пазеше необичайно за него мълчание. Стъпките им не издаваха нито звук. Ако някой ги видеше, вероятно би ги взел за призраци, бродещи безцелно из празните улици. Но не срещнаха никого и никой не срещна тях. Никъде не се забелязваше и нощната стража, нито тръгнали към пазарищата земеделци или пък прибиращи се окъснели гуляйджии. Не се чуваше кучешки лай, нито бебешки плач.