Децата на Дюна [Children of Dune - bg]

Мъжът спря на две крачки от Лито и погледна към него с озадачено присвити очи.

— Сполука за всинца ни — каза момчето.

Другият обходи с поглед заобикалящата ги пустош и отново внимателно огледа крехката фигурка.

— Дечко, какво търсиш тук? — попита той с приглушен от маската глас. — Да не се правиш на тапа в гърлото на червея, а?

Лито пак си послужи с традиционна поговорка на свободните:

— Пустинята е моят дом.

— Уенн! — възкликна мъжът. — Накъде води пътят ти?

— Тръгнал съм на юг от Джакуруту.

Свободният внезапно се изсмя:

— Ей, Батигх! Ти си най-странното нещо, което съм срещал досега в Танзеруфт.

— Не съм ти никакво Пъпешче — възрази Лито, отговаряйки на обръщението Батигх. В него звучаха злокобни отсенки. В окрайнините на дълбоката пустиня Малкият пъпеш предоставяше водата си на този, който го намери.

— Батигх, няма да те изпием — каза мъжът. — Аз съм Муриз. И съм арифа на тази таиф — той посочи към далечния комбайн.

Лито отбеляза, че мъжът сам се назова съдия на своята компания, която нарече таиф — тайфа или група със специално предназначение. Те не бяха ичуан — тайфа от братя. Разбира се — изменници на хонорар. Ето я търсената от него нишка.

Тъй като Лито мълчеше, Муриз попита:

— Как се казваш?

— Батигх ще свърши работа.

Свободният пак се изсмя и продължи:

— Не ми каза какво дириш насам.

— Търся отпечатъци от червей — рече Лито, използвайки религиозната фраза на свободните, според която той бе тръгнал на хажра за своята умма — откровението на собствената си личност.

— Толкова млад? — запита Муриз. После поклати глава. — Не знам какво да правя с теб. Вече ни видя.

— Какво съм видял? — на свой ред попита Лито. — Говоря за Джакуруту, а ти не казваш нищо.

— Игра на гатанки — намръщи се Муриз. — Е, а онова какво е? — той посочи с глава към далечния заоблен хълм.