Айсбергът на смъртта

— Екип едно готови! — изрева Делта Едно, стряскайки Джени.

Вратата срещу нея се отвори. Вятърът нахлу в кабината. Студът защипа оголените части от кожата и. Войниците за-почнаха да се спускат по въжетата един по един. Изчезваха от поглед за секунда.

— Екип две!

Вратата от страната на Джени също се отвори и вятърът се нахвърли върху нея. Едва не изпусна дневника. Притисна го здраво до гърдите си.

Мъжете се промъкваха покрай нея, сграбчваха въжетата и скачаха навън. Кабината се опразни за секунди. Останаха само трима, включително и Делта Едно.

— При картечниците! — излая командирът.

Войниците вече бяха заели местата и насочиха огромните дула навън.

— По моя команда! — нареди Делта Едно. — Пълен преграден огън!

Джени рискува да се наведе и да погледне надолу. Димът от ракетната атака бе започнал да се разсейва. Забеляза спуснатите войници. Облечените в бели екипи фигури притичваха и се хвърляха по корем на леда.

— Огън! — нареди Делта Едно.

Картечниците затракаха зловещо, бълвайки огън. Празните гилзи се посипаха като месингов дъжд. Ледът се разкъса от широките откоси, защитаващи войниците.

Един-единствен руски войник побягна от някакъв скрит бункер. Откосът го разряза на две и обагри леда в червено. Изглежда оцелели нямаше.

— Слизаме — нареди Крейг на пилота по общия канал.

Хеликоптерът се спусна надолу, като леко се оттегли зад екипа на леда.

Делта Едно държеше слушалката плътно до ухото си.

— Получавам докладите! — съобщи той. — Повърхността е в наши ръце! На входа на станцията има силна охрана!

— Безопасно ли е да се кацне? — попита Крейг.

— Бих предпочел птичката да е във въздуха до превземането на станцията — отвърна Делта Едно. — Но горивото е проблем. Имаме много път до Аляска. Момент! — Той се заслуша и притисна микрофона си до гърлото, за да разговаря с някой долу. Накрая се изправи. — Сър, екипите съобщават за раздвижване при входа на базата. Някой излиза навън. Невъоръжен. Носи бяло знаме.

— Какво? Толкова бързо? Кой е?

Хеликоптерът се обърна около оста си. Джени забеляза фигурата на стотина метра от тях. Изпъкваше добре на снега, въпреки че димът продължаваше донякъде да я замъглява. Носеше зелено яке, което ярко изпъкваше на белотата наоколо. Дори от това разстояние разпозна износената дреха. Беше прала, поправяла и кърпила проклетото нещо в продължение на десет години.

Не бе в състояние да прикрие радостта и изумлението си.

— Това е Мат! — възкликна тя и изхлипа. Общият канал все още бе открит. Крейг я чу.

— Джен, сигурна ли си?

— Сър, има и някакво момченце с него — обади се Делта Едно от другата страна на кабината.

Едва сега забеляза детето, притиснало се до крака на Мат. С едната си ръка той прегръщаше момчето, а в другата държеше прът с парче от бяла канадка на него.

— Приземи се! — нареди Крейг.

Хеликоптерът започна да се спуска.

— Може би е по-добре да останем във въздуха, докато се изяснят нещата — призова към предпазливост Делта Едно.

— Изпратен е като посредник. Може да успеем да обърнем това в наша полза.