Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
— Не — отвърнахме ние с Чез, а Алиса замълча — тя знаеше почти всичко за вампирите.
— Вампирите не могат да понасят слънчевата енергия. Черната душа се разрушава под въздействието на чистата енергия, а заедно с нея и самото тяло — обясни ни Мелисия.
Никога не успях да разбера тази глупост. „Черна душа“, да бе. И в какво се изразява това? Като изключим известна неадекватност, много от познатите ми вампири са добри хора… Пфу, каква глупост. Вампирите — добри хора. Трябва непременно да кажа на Чез, много ще се смее. Не, сериозно, не виждах в тях особена чернота. Да, те обичат свободата и независимостта, да, ей така могат да убият всеки, който не им харесва. Но много хора се държат не по-добре или дори по-лошо! Излиза, че при някои вампири душите са по-черни, отколкото на други? Едва ли. Все си мисля, че всички тези обяснения за „душата“ са глупости, прикриващи липсата на знания. Сигурно има много по-добро обяснение. Просто ние още не го знаем…
— Добре, но какво общо имат тука паразитите? — прекъсна мислите ми Чез.
— Очевидно Мелисия иска да ни каже, че паразитите също имат душа — усмихнах се аз.
Друидка ме погледна изненадано.
— Точно това се канех да кажа.
Каква глупост. О, като се прибера в Академията, непременно ще потърся книги на тази тема. Не можем винаги да събираме в едно непознатите ни процеси и да ги поставяме в зависимост от някаква си „душа“. Не, не казвам, че не съществува, напротив, това е доказан факт, но не може винаги и навсякъде да се позоваваме на преходната й същност! Както процеса на заразяване с вампиризъм… силно се съмнявах, че зависи от свойствата на душата. Един устоява на черната зараза, а на друг душата му взела, че „почерняла“. Може би ако изучим този процес, ще успеем да помогнем на нисшите вампири?
— Глупости — възкликнах аз. — Има ли други възможни обяснения?
— Няма нужда от други — уверено отговори друидката.
О да, всички друиди са привърженици на класическите възгледи за света. Така лесно няма да ги разубедиш.
— Добре, засега ще се престорим, че това обяснение ни удовлетворява — въздъхнах аз и улових изненадания поглед на Алиса, тя явно не разбираше защо споря с Мелисия за такава дреболия. Не, скъпа, това не е дреболия и някой ден аз ще го докажа. — А какво става със засичането на паразитите?
Друидката очевидно не разбра моето недоволство, също като Алиса.
— Засичането… — на Мелисия й отне известно време да схване въпроса — аз с моите тъпи въпроси я бях изкарал от релси. — С него всичко е наред. „Простите“ паразити можем да откриваме в радиус от стотина крачки, със „сложните“ е по-трудно. Вероятно ще могат да се засичат от около десетина крачки.
Не знаеш да се радваш или не. От една страна, добре е, че изобщо можем да ги засичаме, от друга… колко време ще ни трябва да обходим всички домове и мазета?
— И как точно ще можем да ги откриваме? — нетърпеливо попита Чез.
— Да, ами… — друидката извади някъде от дрехите си цял куп непонятни предмети. — Тези гривни, направени от дървесна кора, ще ви помогнат.
Всеки от нас взе по една гривна.
— Как действа? — попитах аз, въртейки я в ръцете си.
— Много просто: Слагате я на китката и когато в обхвата на гривната се появи пищяща гадина, тя ще реагира. Не гадината, а гривната, разбира се.
Дано. Би било забавно, ако стане обратното.
Чез сложи гривната на китката си и завъртя ръка.
— Не е мой стил, но става. И как ще реагира, какво ще се случи?
Мелисия леко се смути.
— О, извинявай, ще усетиш леко изтръпване.
— Супер — възхити се Алиса. — Майсторска магия. Не можеше ли да се измисли по-приятен начин за сигнализация!
— За една нощ — не — честно каза Мелисия. — Освен това, в зависимост от коя страна спрямо вас са паразитите, гривната реагира на различни места… ами, вие сами бързо ще се ориентирате, когато се случи.
Надявам се да не е прекалено болезнено. Иначе ще се наложи да ходя цял ден с болка в ръката.
— Затова пък направихме достатъчно количество гривни, така че можете да раздадете на всички вампири и на тези, които ще ви помагат — допълни друидката.
— Това е добре — признах аз.
Известно време обсъждахме предстоящия лов на паразитите, след това се разделихме. Мелисия беше нетърпелива да продължи изучаването на нашите подли врагове, на Чез му предстоеше посещение в банката, а ние с Алиса и Наив трябваше да посетим второто отделение на Патрула в Крайдол. Във връзка с предстоящия лов ни трябваха всички сили, които можехме да осигурим. Освен това Чез обеща веднага да отскочи до магазина за техномагии, за да вземе медальоните и очилата за визуализиране на енергийните потоци.