Войната на близнаците

Спомените му мигом го върнаха обратно към опръсканото с кръв парче пергамент, което бе държал в ръка преди толкова много време. Магьосникът те е предал...

— Дюлъри — рече навъсено. — Шпиони да, но не и за нас! Предатели да, но не и на собствения си народ!

— Капан! — възкликна Гарик и скочи на крака.

— А ние се хванахме в него като проклети зайци — измърмори Карамон, замислен за един друг заек. В спомените му Рейстлин още веднъж освобождаваше животинчето. — Пакс Таркас пада. Не е голяма загуба. Винаги могат да си го върнат. Особено ако отбраната му е изклана. Хората ни дезертират, Хората от равнината си тръгват. А сега пък джуджетата атакуват сами Торбардин. Дюлърите ги следват. А когато тръбата даде знак...

Точно в този момент прозвуча чистият звук на тръба. Карамон трепна. Дали го чуваше в действителност или просто образите от въображението му бяха решили да оживеят в кървав кошмар? Имаше чувството, че присъства на самото място: дюлърите лекичко се присламчват и се смесват с редиците на хълмистите джуджета, ръцете внимателно обвиват дръжките на брадвите, чуковете се издигат...

Повечето от хората на Регър така и нямаше да получат шанс да разберат какво се е случило, малцина биха имали възможността да се защитят.

Сякаш чуваше виковете, тропота на подковани ботуши, дрънченето на оръжията, грубите викове и гърлените предсмъртни писъци. Беше толкова реално, толкова невероятно реално...

Изгубен в странното си видение, Карамон едва успя да забележи как лицето на Гарик силно пребледнява. Младият рицар измъкна меча си и скочи към вратата с вик, който моментално върна генерала към действителността. Завъртя се точно навреме, за да види как по коридора към тях нахлува черна вълна от атакуващи джуджета. Проблясна стомана...

— Предателство! — изкрещя Гарик.

— Върни се! — изтътна Карамон. — Не излизай през вратата! Рицарите са заминали. Ние сме единствените останали! — Той се хвърли след младежа и го завлече обрат-

но. — Стража, изтеглете се! — извика на двамата пазачи, които все още стояха отвън и вече се бореха за живота си. Карамон улови единия от мъжете и го дръпна навътре, докато в същото време стоварваше меча си върху главата на първия от дюлърите. Шлемът на джуджето се пръсна на парчета. Плисна кръв, ала той не ѝ обърна внимание. Засили стража зад себе си и сам се изпречи на пътя на нападателите. Мечът му още веднъж описа кървав откос сред ниските войни.

— Отстъпи, глупако! — изрева на втория пазач, който се поколеба само за миг, преди да се хвърли назад.

Свирепият отпор на генерала за секунда произведе нужния ефект сред дюлърите — спряха стъписало, готови да се паникьосат. Ала объркването не продължи дълго. Карамон вече виждаше как започват да възвръщат куража си.

— Генерале! Внимавайте! — извика Гарик, застанал на вратата с меч в ръка. Едрият войн се обърна и затича към безопасността на стаята с картите.