Магия за мрак
- Автор: Керр Катарина
- Серия: Кралство Девери #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Магия за мрак». Краткое содержание книги:
— Как е Камдел? — попита го тя.
— Спи дълбоко, да благодарим на боговете. Накарах го да ми разкаже част от онова, което му се е случило, но се погрижих да не си спомня, че го е изрекъл. Точно сега е прекалено слаб, за да се изправи пред спомените си.
— Без съмнение. Защо те… е, са го използвали по този начин?
Той наведе на една страна глава и се загледа със странно игрив вид в нея. Най-накрая рече:
— Не би трябвало да ти казвам. Освен това мислех, че всички тези приказки за деомер те ядат отвътре.
— О, Невин, не ме дразни! Знаеш много добре, че онова, което ме яде, е любопитството.
— Така е — замълча и се усмихна. — Е, добре тогава. Значи, когато двама души спят заедно, отдават известно количество субстанция, наречена магнитен поток. Разбирам, че не знаеш какво е това и няма да обяснявам повече на човек, който не разполага с достатъчно познания, така че го приеми на доверие. Този поток има много странни свойства, но преди всичко е вид жизненост. Има го също и в кръвта. Майсторите на черния деомер са обучени по някакъв начин да всмукват този поток, ако го има край тях, и по такъв начин да възстановяват собствената си жизненост. Докато чиракът се е удовлетворявал с Камдел, Аластир се е хранел от тяхната сласт.
Джил изпита желание да повърне.
— Отвратително, нали? — забеляза Невин. — А това между другото ми напомни за нещо. Чиракът — казва се Саркин според Камдел — избяга. Двамата с Родри ще трябва да сте много предпазливи, когато тръгнете на път.
— Нали за това мисля цял ден.
— Имам намерение да го заловя, иначе щях да настоявам двамата да останете при Блейн, колкото и да се срамува Родри. Всъщност Саркин е доста слаб и в последна сметка ще има и по-страшни врагове от мен. Когато вестта за убийството на Аластир стигне до ушите на гнусното му Братство, те ще изпратят убийци да го издирят. Предполагам, че ще е прекалено загрижен за себе си, за да търси отмъщение. Все пак бъдете нащрек. Той разполага с преднина пред мен, а освен това, разбира се, не мога да го сканирам. Нали не съм го виждал.
Когато идеята дойде на Джил, тя й се стори съвсем очевидна, само дето нямаше представа откъде го знае. Остана съвсем неподвижна, премисляйки я, усещайки как расте страхът й, не само страхът от Саркин, но и от това, че съзнателно и хладнокръвно ще използва деомера. Разбираше, че ако изрази на глас своята идея, ще направи първата крачка по един много странен път. А всъщност наистина ли щеше да е първата крачка? Леко озадачен, Невин я наблюдаваше, докато накрая тя взе своето решение.
— Виждала съм го в плът и кръв — рече Джил. — Можеш да сканираш чрез мен, нали? Не зная откъде съм толкова сигурна, но смятам, че можеш да ме използваш като чифт очи, нали?
— Адове и пъкли! Съвсем си права, но убедена ли си, че ще ми позволиш? Това ще означава да поставиш волята си под моя власт.
— Разбира се, че ще ти позволя. Трябва да знаеш, че на теб мога да поверя живота си.
Невин едва не се разплака. Побърза да се обърне и избърса очи с мръсния си ръкав, а в същото време тя се чудеше как мнението й може да означава толкова много за човек с неговата власт.
— Тогава ти благодаря — рече накрая той. — Да взема малко дърва от някой слуга и ще запалим огън.
Докато се разгори добре огънят, сумракът беше започнал да се превръща в кадифена тъмнина. Невин накара Джил да седне на един стол пред огнището и застана зад нея. Беше изплашена, но наред със страха дойде и възбудата, която изпитваше преди сражение. Той сложи ръка на врата й, точно там, където гръбнакът се съединява с черепа, и отначало пръстите му изглеждаха нормално топли, после топлината нарасна и започна да тече в самите й вени, да се разпространява по тях из лицето и съзнанието й, докато накрая се съсредоточи между очите във вид на някакво необикновено напрегнато чувство.
— Гледай в огъня, детето ми, и мисли за Саркин.
Още веднага го видя да спи до лагерен огън в планинска местност. Отначало образът беше малък, после нарасна и запълни огнището, докато накрая изпълни цялото й съзнание и тя увисна над сцената като в истински сън. Както летеше над долчинката, видя двама мъже да излизат от дърветата по склона и да дебнат нищо неподозиращия спящ човек. Приближиха се бавно и тихо, плъзгайки се ниско приведени до земята като язовци. Само допреди минута мразеше Саркин, но сега внезапно изпита ужасен страх за него.
В своя визуален транс се опита да извика и да го събуди, но не издаде звук. Спусна се и го сграбчи за рамото, но нематериалното й докосване не успя да го събуди. Тъкмо когато двамината се нахвърлиха върху му, тя побягна оттам и застана от другата страна на огъня, докато Ястребите връзваха и се гавреха с пленника си. Изведнъж чу гласа на Невин да отеква в съзнанието й: