Европа.История
- Автор: Дейвис Норман, Дэвис Норман
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: абагар
- Жанр: История
Электронная книга - «Европа.История». Краткое содержание книги:
Въпреки че изобретяването на печатарството, а по-късно и на пишещата машина улесни много дешифрирането на документите, палеографията никога не стана излишна. Много писма и дневници продължават да се пишат на ръка. През 1990 г. екип от немски шарлатани почти убедиха света, че са открили отдавна изгубените дневници на Адолф Хитлер. Па-леографическите умения на фалшификатора надвишиха тези на един изтъкнат английски професор, който бе нает да провери работата му2.
пяла да отстои себе си в няколко забележителни случая. Да се твърди обратното, означава просто да се предадем пред западните предразсъдъци, [тегсноз] Юстиниян (имп. 527-65) се помни главно със своята систематизация на римското право и с решителния си опит да възстанови имперското управление в изгубе-
РАЖДАНЕТО НА ЕВРОПА
ките западни провинции. Правните му реформи определено били транш» тстжтт;,
но от гледна точка на Империята като цяло неговите занима«« със Запада трябва да са изглеждали като някакво разсейване от по-належашрте проблеми.. Упраилеш-ето на Юстиниян станало свиоетел на появата на славяните ш/Щажттвот море и на персийците на Средиземноморското крайбрежие на Яеват, Ксшлгадашшшш бил опустошен от чумата и от борбата между фракциите юлг хиподрума - шнояте и зелти-те. Градът бил обсаден от славяните през 540 г. и от аварите през 5®2 ш. ЙОсданиш предизвикал в началото скандал, оженвайки се за тъй наречената танедшрга та те Теодора, дъщерята на Киприог, водач на зелените. Опереш “Тайната истории’1’,, при-пневана на Прокопий, Теодора веднъж съжаляваше,, “Че Бог та я е дщшп с идаече отвори, за да дава повече удоволствие на повече хора еярпвремеиннр’’.. Но» тя ce msr зала актнвна и интелигентна императрица: това било едро зннамшито иартшорстда. (Виж Приложение III, стр. 1243.)
Юстинияноеото повторно завоюване на Запада бивш» съсредоточен© шою гади визите на неговия генерал Велизарий, който залежал първата ш енйшещшщш е Дф-рика през 533 г. Изненадващият му успех в умиадмкаваннето та Важдалската дернава с един удар го окуражил да атакува оспгототе в Омщшшш и №алш. ПЛаштирата армш от 7500 души напреднала срещу държава, шп се оееепа със 1КШШ (ШИ) термансияи войни. През 535 г. Велизарий превзел Палермо и станал властващ ияшер,, а та ® декември 536 г. влязъл в Рим по молба на неговия отчаян ешояшт. Там през SS7-® tr.„ той издържал на силна обсапа при която Аврелианюште стенни задържали юрната. В критичния момент защитниците чупели тавите на иотштге,, хвдрлппш тадоту ирамшр-ните статуи на боговете и императорите, изтръпнали от юавзшшп та<%адшнн. 1П)рез 5#Ш ir, Велизарий превзел топгтаапга столица Равена. IHto войната шрещшшш ещртртнвда-сет подинм. Рим бил щщкшам на две тгонмъийшшши обсада. Оярадшнша аягТшгаа през 546 г. се оказала много по-разрушшптелна от втчш,, ттрдашшнан© от Лларш шпип Гшзв’ рих. Готокше войснш пребили стенните,, шпорили портите и дапшргшрати травданит®. Оте по-злювещр, те отрили саоддаепте на ашащрппите. “В прадшнюнипе та ташрвд©’ сет дни гатерсюияпг трад бе оставен на вълка и т крргаиидаа’®. Свдбаша се сбьрн®’ ла още веднъж. През 5КЗ г. «амтаишята на Шрпщ, застартааищ дворцов еатиж, зазър-шила започнатото от Вешшарии:: Италия била въаоанндаета ншш> шшкрпеа трещиш-ция с губернатор е Равена;; остгошипте и тайната орда били разтршншш. ПЦраз SM ir. иилерсюпе шши атакували Мотания,, штшшашши шетоштпе та шдантратшп© ппшп® и възстановяващи рштонша ировтвдш та юг..
На пръв поплвд Юсптншвт въасганшшил та 1№мшершпа шншт© вит трвддщдовша üfi слава. Средиземно море отново било ридал*© easpm. IHto слааапа беда лтшршшш; “Reste une gtanfaur яаиИнидтя même raalfeiisantte’” (Ршштшщ, «тел© ©станщ, бай© ир®к-ко,отипатубно^.Оообета1И1та1Тшби1ТОтот<шарвзрршташж1ЮРшшшаш»ш®®5йш«1, толкова погапкана спг неговите губернатори и бирндацщ, та житшпшпе (й дадр© :да1шм*н®-т да съжаляват за реставрацията. ПатриаршгтаИщ.вйш^рвжавтшшивсапавйшю-вата духшта свобода, бил принрдож да шомшшп да пгаюиданщ>©та©ш®.1Н&црп1ШЮ’ че, с уишщшаванеш та гапюша орда Шшш aarçfâraa шшипе защитници. Тяп пгвдт-ла като леша шшпяшка в рмщрте та следващите ншнвютаншци — лппмбщвдип©. Отавн» ивд-жракага екзармв Равена вдинопваните таещ, *шш© югакшм æ рщцрп© ш 1й1шщри-ята. били на юг и в (Ошршш. 1М1еадрраменнн© та яориаодта се пгшишгаапи шшкшшп
264
ORIGO
TEICHOS
ЕДИН надпис на Порта Региум документира реконструкцията на земните стени в Константинопол през 447 г. сл. Хр. Неотдавнашно земетресение повредило третата линия от фортификацията на града, която била построена от регент Артемий тридесет години преди това; спешно се изисквали поправки и обновления. Хуните били на Дунавската граница и вече предприели един успешен набег до Босфора. В резултат на него през последните години от управлението на Теодосий II била издигната великолепна, многостъпал-на система от защити по целия път от Златната врата до Златния рог. Главният насип на Артемезианската стена бил издигнат на височина 100 фута над земята; масивна, защитна стена с бойници била издигната пред него, осигурявайки висока терасовидна пътека; външ-на еспланада, защитена от трета линия от бойници, разделяла стените от широкия, укрепен с тухли ров. Всичко това било оборудвано с деветдесет и шест главни бастиона, множество по-малки наблюдателни кули и лабиринт от клопки, бентове, точки за атака и фалшиви подходи. Макар че във външните, по-уязвими точки на града били направени множество разширения и промени, именно главните Теодосиеви стени, Teichos, устояли на постоянните атаки на варварите в продължение на повече от хиляда години1. (Виж Карта 9.)