Целувката на гепарда [bg]

— Имаш ли наистина надежден адвокат?

— Имам цяла рота — отвърна тя.

— Посочен от теб адвокат ще се свърже с всеки от тях поотделно с уговорката за спазване на конфиденциалност. Ще обясни, че анонимният му клиент е преговарял с пиратите и е получил значителна част от измъкнатите пари. Ако подпишат съгласие да пазят това в тайна, могат да получат част от дадената от тях сума. Можеш да се обзаложиш, че всички ще се възползват незабавно от предложението.

Хектор се оказа прав; принц Мохамед прекара парите по сметките на „Банок Ойл“, а собствениците на корабите и застрахователните компании, които бяха претърпели загуби, скочиха като олимпийски атлети при предложението да си получат парите обратно.

Докато течеше всичко това, Хектор и Хейзъл намериха време да отлетят до Москва за сватбата на Настя Воронова и Пади. По пътя минаха през Тайван, където преоборудваха „Златната гъска“, за да вземат Сирил Стамфорд. Сирил вече официално бе назначен за капитан на танкера и Настя специално помоли Хейзъл да се погрижи той да присъства на сватбата. Хектор не разбираше защо момичетата се отнасят така сериозно към това. Нещата се изясниха, когато Настя представи Сирил на майка си. Галина Воронова беше висока представителна жена на петдесет и седем, чиято дълга коса беше вече сребристо руса. Нямаше никакво съмнение от кого Настя бе наследила невероятната си красота.

Сирил и Галина се ръкуваха.

— Значи сте морски капитан — на отличен английски отбеляза Галина. — Колко романтично!

Сирил смотолеви нещо неразбираемо и пребледня под загара си. Направо се олюляваше, докато я гледаше. Хейзъл стисна ръката на Хектор и промърмори тихичко: „Бинго!“. После двете с Настя се спогледаха доволно.

След сватбената церемония в катедралата „Христос Спасител“ Хейзъл връчи на Настя договора й с „Кросбоу Секюрити“. Настя бе назначена за нов помощник-директор на компанията. Когато Хектор и Хейзъл отлетяха обратно за Хюстън, Сирил Стамфорд не беше на борда на самолета. „Златната гъска“ щеше да бъде готова за плаване след три месеца и той имаше доста свободно време на разположение. Поради причини, за които смяташе, че са известни единствено нему, Сирил реши да поостане в Москва.