Целувката на гепарда [bg]

— Внимателен е презимето ми — увери я Хектор. — Но си мисля, че полъх въглероден двуокис може да направи Камал мъничко по-дружелюбен. Дай му да подиша газ, Сирил.

— Разбрано, Хектор. Отварям цилиндрите сега!

— Пади, тръгваме точно след четири минути. Дотогава Камал би трябвало да е извън играта.

— Както и Настя — горчиво отбеляза Пади.

Хектор се направи на глух и загледа светещия секундарник на ролекса си. Пълзеше по циферблата с отмереността на алпийски глетчер. Стигна зенита и започна втората си обиколка, когато Хейзъл се обади отново. Гласът й бе напрегнат от безпокойство.

— Изгубихме контакт! Камал и Настя изчезнаха от екрана.

— Невъзможно. Инфрачервеният сензор в тунела работи ли? Може би Камал го е открил и го е извадил от строя.

Точно когато си мислеше, че владее ситуацията, всичко започваше да отива по дяволите.

— Потвърдено. Още работи, но Камал го няма. Изгубихме контакт! — тревожно повтори Хейзъл. Хектор се стегна да посрещне паниката, която се надигаше, за да го отнесе.

„Мисли като лисицата! — заповяда си той. — Мисли като Камал! Какво прави кучият син?“ Интуицията му се задейства и той намери отговора на собствения си въпрос.

— Пади, Камал вероятно е надушил газа — каза той в микрофона. — Миризмата не може да се сбърка. Знае, че е въглероден двуокис, знае също, че е по-тежък от въздуха. Наясно е, че за да оцелее, трябва да бъде над него. Но как да го направи?

Нужни му бяха няколко секунди, преди да се сети.

— Вентилационната шахта на отделението! Проклетникът се е изкатерил по нея и е взел Настя със себе си. Горе няма инфрачервен сензор и чистият въздух се е издигнал в шахтата. Там той може да диша и използва Настя като щит. Не можем да стреляме нагоре, без да я улучим.

— Трябва да тръгваме веднага, Хектор! — вече почти крещеше Пади. — Пусни ме! За Бога, пусни ме да ида при нея.

— Прав си, Пади. Трябва да действаме! — решително рече Хектор. — Сирил, отвори люковете! После спри газа и започни да проветряваш отделението.

Пое дълбоко дъх и продължи:

— Хейзъл, прати доктора тук долу. Някой ще пострада.

— Идвам с него — отвърна Хейзъл.

Хектор помисли да възрази, но от опит знаеше, че е безполезно. Освен това люкът се отваряше и трябваше да тръгва. Мушна се през отвора и спринтира напред. Нямаше време за предпазни мерки. Знаеше точно къде се намира Камал. Вентилационната шахта се издигаше от центъра на секцията над газовата помпа; с това темпо щеше да я стигне за две минути. Без да го забавя, той се обади отново по радиостанцията:

— Пади, когато стигнеш, заеми позиция зад газовата помпа. Аз ще бъда от другата й страна. Кажи ми, когато си готов. Трябва да работим заедно. Не ми се прави на самотен рейнджър.

Пади не отговори и той видя тъмната маса на газовата помпа да се издига непосредствено пред него. Над нея входът на шахтата зееше като пастта на беззъбо чудовище. Хектор се плъзна под прикритието на помпата и остана на колене. Пистолетът беше в ръцете му, насочен към отвора на шахтата.