История на балканските народи. Том 1 ((1352–1878))
- Автор: Манчев Кръстьо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на балканските народи. Том 1 ((1352–1878))». Краткое содержание книги:
Това движение обаче не е единно. В него се оформят два лагера: консервативен и демократичен. Консервативната група има подкрепата на висшето духовенство, чиновничеството, еснафството и пр. Привържениците на консервативния лагер в словенското национално движение поставят въпроса за известни отстъпки относно въвеждането на словенския език в училищата и администрацията и смятат, че всички въпроси трябва да бъдат решавани в сътрудничество с властите. Те се страхуват от антифеодалното движение и от развитието на промишлеността и нарастването на пролетариата. През 1843 г. един от ръководителите на консервативната група, Янез Блайвайс, започва да издава вестник под наслов „Новице“.
Демократичната група в словенското национално движение има демократично-национална програма. Начело на тази група е поетът Франц Прешерн, който през 1833 г. излиза със стихотворението „Здравица“ и започва да издава списание „Кранска пчела“. Групата на Прешерн поставя като крайна задача на националноосвободителното движение въпроса за извоюване на пълна независимост и самостоятелност на словенския народ и ратува за свобода и равноправие на всички народи. Тази група е на страната на селячеството в борбата му за ликвидиране на феодалните порядки в Словения.
Известно разпространение в Словения намират и идеите на Илиризма. Най-последователен проводник на тези идеи сред словенския народ е Станко Враз. Привържениците на Илиризма в Словения доказват, че за литературен език в страната трябва да се въведе илирийският език (т.е. хърватският), а за селяните трябва и по-нататък да се издават книги на словенски език. Но като хърватско национално движение Илиризмът не може да пусне дълбоки корени в Словения.
Оживление в националнополитическата дейност на Словения предизвиква революцията от 1848 г. На 16 март работниците от Любляна и други градове излизат на улицата. Разгръща се силна антифеодална борба на селяните. В Словения също се създава национална гвардия. Представители на интелигенцията от отделни градове (Виена, Грац, Любляна) образуват дружества под името „Словения“ и излизат със своя програма, основното съдържание на която съставляват исканията за политическо обединение на словенските земи в една административно-политическа единица Словения, която да има свой парламент (събор) в Любляна, равноправие на словенския език в администрацията и училищата, откриване на университет в Любляна и пр., т.е. програма за административно-културна автономия на словенските земи в състава на империята. Програмата намира израз в лозунга за „Обединена Словения“ и е насочена против великодържавните планове на германската буржоазия за създаване на Велика Германия, включваща в състава си и словенските земи. Тази програма не предвижда отделянето на словенските земи от Хабсбургската монархия, а изхожда от идеята за нейното преустройство и запазване на нейната цялост.
Следващото поредно активизиране на словенските национални сили е свързано със събитията от 1859–1861 г. в Австрийската империя (Октомврийската диплома и Февруарският патент). Разгръща се широко движение против политиката на германизация, за въвеждане на словенския език в администрацията и в училищата.
В Марибор, Любляна, Триест и други градове възникват своеобразни клубове-читални и за кратко време се създава цяла мрежа от литературни, просветни и гимнастически дружества.
В словенското национално движение през 60-те години ясно се очертават двата лагера: консервативен начело с Янез Блайвайс, Лука Еран, Антон Сломшек и др., който се стреми да укрепи сред народа консервативната идеология като щит срещу разпространението на демократични и революционни схващания. Против тази линия водят борба либералите, представители на търговско-промишлената буржоазия начело с Фран Левстик, И. Юрчич, А. Томшич и др. През 1866 г. либералите от Марибор скъсват с десните лидери и основават вестник „Словенски народ“. Те подкрепят исканията за преобразувания в Австрийската империя, настояват за демократизация на политическия живот, отново издигат лозунга за „Обединена Словения“ като автономна единица в монархията и пр. Заедно с това либералите съчувстват на идеята за южнославянско сближение и виждат в нея сериозна сила срещу германизацията и австрийското господство.