Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие приключения » През пустинята
През пустинята - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

През пустинята

Электронная книга - «През пустинята». Краткое содержание книги:

През пустинята яздят Кара Бен Немзи и неговия верен слуга Хаджи Халеф Омар. Намирането на човешки труп при соленото северноафриканско езеро предизвиква последвалите приключения, които цели 6 тома държат читателя със затаен дъх. Още от самото начало се разкрива цялото разнообразие на ориенталския свят.

«Преследване в Ориента» е пълно шесттомно издание. Следващите томове са: «През дивия Кюрдистан» (том 2), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5), «Жълтоликия» (том 6).

1882–1888
1 ... 156 157 158 159 160 161 162 163 164 ... 180
Перейти на страницу:

— Защо винаги, когато говориш с магарето си, то поклаща глава? Духът му не разбира турски. Говори с него на друг език!

— Но дали ще е този, на който трябва? Ще помоля нашия господар. Хаджи Халеф Омар ми каза, че ефендито може да говори езиците на всички народи. Може би той ще открие къде е живял духът на моето магаре. И Сюлейман[145] можел да разбира какво говорят животните.

— Имало е и други, които са умеели това. Знаеш ли разказа за богатия мъж, чиито синове говорели дори с камъни?

— Не.

— Тогава ще ви го разкажа! «Де вакхта бени Исраил меру ки дуалетлю хебу, мир; ду лау ви мен, малеви пюр ма, хаански, ви ма. Ва херду ляве ви ва хааниа кхюе парве дикерин, пев чун-жек девее…»

— Спри! — прекъсна го Ифра. — На какъв език говориш?

— На нашия. На курманджи.

— Не го разбирам. Разкажи го на турски!

— И ти си като магарето, което разбира само своя език. Но как да разказвам кюрдска история на турски? Ще прозвучи по съвсем друг начин!

— Е, хайде опитай!

— Добре! И така: Някога, по времето на децата израилеви, имало един богат мъж, който умрял. Оставил двама синове, голямо богатство и една къща. Когато двамата синове решили да разделят къщата, се скарали. Единият казал: «Това е моята къща!» Другият също твърдял: «Къщата е моя!» Тогава по волята Божия от стената се надигнала една тухла и казала: «Не ви ли е срам? Тази къща не е нито твоя, нито негова. Някога аз бях могъщ крал и дълги години ме знаеха в цял свят. След това умрях. Много време лежах в гроба, изгних и се превърнах в прах. После дойде един човек и направи от мен тухла. В продължение на четирийсет години бях къща, след което се разпаднах. Седемдесет и три години лежах в полето. Тогава отново дойде един човек — пак се превърнах в тухла и ме вградиха в тази къща. Намирам се тук вече триста и трийсет години и не знам какво ще бъда от днес нататък. Засега поне не ме боли душата…»

Разказвачът бе прекъснат. Явно историята беше отегчителна за магарето и както стана ясно на всички, то явно не разбираше турски. Животното разтвори паст и изрева един двоен трилер, който можеше да бъде сравнен само с едновременното звучене на кларнет и счупена туба. Тогава един мъж си проправи път през събралите се, влезе в коридора и като ме видя, каза:

— Ефенди, вярно, че си пристигнал! Едва сега разбрах, тъй като бях в планината. О, колко се радвам! Позволи ми да те поздравя!

Това беше Селек. Той хвана ръката ми и я целуна. Този начин за изразяване на уважение е нещо обичайно при джесидите.

— Къде са Пали и Мелаф? — попитах го аз.

— Те срещнаха пир Камек и тръгнаха с него към Мосул. Трябва да занеса на Али бей една вест. Ще те видя ли след това?

— Тъкмо се канех да отида при него. Тайно ли е съобщението ти?

— Възможно е. Но за теб сигурно ще е разрешено да го чуеш. Ела!

Отидохме в жилището на жената, където се намираше беят.

Явно достъпът в него беше разрешен за всеки. И Халеф беше тук. Добрият хаджия пак ядеше.

— Али бей — каза Селек, — бях в планините зад Босан и имам нещо да ти съобщавам.

— Говори!

— Могат ли да го чуят всички?

— Да.

— Мислехме, че наместникът на Мосул възнамерява да изпрати петстотин турци в Амадие, за да се защитава от кюрдите. Но това; не е вярно. Двестата души, които идват от Диарбекир, минаха през Урмели и се крият в горите на Тура Гарах.

— Кой ти го каза?

— Един секач от Мугаиши. Срещнах го, като се спускаше към Кара Куюнли, където беше салът му. А и тристата души от Керкук не са на път за Амадие. Минаха пред Алтън Кьопрю за Ербил и Гирдоши и сега са от горната страна на Map Матей на река Газир.

— Кой те осведоми?

— Един зибарски кюрд, който ходил до Каусер, за да мине през Босен за Дехук.

— Зибарите са благонадеждни хора, никога не лъжат и мразят турците. Вярвам на това, което са казали двамата мъже. Знаеш ли долината Идис и Гомел, встрани и малко над Калони?

— Малко хора я знаят. Но аз често съм ходил там.

— Могат ли говедата, конете и овцете да бъдат отведени и скрити там?

— Който добре познава гората, ще успее да го стори.

— Колко време е необходимо, за да скрием там нашите жени и деца, а също и животните?

— Половин ден. Ако се мине през Шейх Ада и се изкачи тясната клисура над гроба на светеца, нито един турчин няма да забележи какво правим.

— Ти си най-добрият познавач на местността. По-късно ще говоря с теб повече за това, но дотогава не казвай на никого нищо! Бих искал да те помоля да се погрижиш за нашия ефенди, но сигурно и другаде имат нужда от теб.

— Мога ли да му изпратя моя син Юсуф?

вернуться

145

Сюлейман — Соломон. — Бел. пр.

1 ... 156 157 158 159 160 161 162 163 164 ... 180
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)