Обратими грешки
- Автор: Търоу Скот
- Серия: Окръг Киндъл #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Обратими грешки». Краткое содержание книги:
— И как сега да обясня на момчетата, че се налага да почистват чисто нов мокет?
— Давай — подкани го тя, — оплачи се. — Главата й бе вирната закачливо. Беше с брошка, която в бързината не бяха успели да махнат, и сега разкопчаната й рокля се развяваше около нея като пелерина: черната дантела на точки още стоеше върху раменете й, но надолу беше гола. — Съжаляваш ли, че го направихме? — попита го тя.
— Още не зная. Възможно е. По-късно.
— Недей.
— Ти си по-корава от мен, Мюриъл.
— Вече не съм.
— Не, не е вярно. Поне знаеш как да вървиш напред. Защото аз май не зная.
— Лари… Не вярваш ли, че ми липсваше?
— Сериозно?
— Стига, Лари.
— Не, наистина. Ти не си позволяваш да се обърнеш и да видиш какво си оставила назад. Може би в този миг осъзнаваш…
— Кое?
— Че трябваше да се омъжиш за мен.
Черните й очи застинаха, малкият й обсипан със ситни лунички нос се разшири, когато пое дълбоко въздух през него. Те се изгледаха с лица на сантиметри едно от друго и той усети, че убедеността му започва да я дразни. И разбра, че тя го знае. Но възможно ли беше да се прибереш у дома при семейството си, след като си казал нещо такова на глас пред друг? Той почувства едва доловимото признание в помръдването на тялото й, в отместването на погледа, когато тя отново отпусна глава на гърдите му.
— Ти беше женен, Лари. И още си.
— И бях обикновен полицай — уточни той.
Никога не бе събирал куража да я уязви толкова силно и толкова отблизо. И тя никога не би го понесла. Но нещата се бяха променили.
— И беше обикновен полицай — призна накрая тя.
Не можеше да я види, но ръката му върху гърба й усещаше пулса на емоцията. Възседналата го жена беше крехка и малка, върната за миг към истината на природата, и Лари, с цялото си грамадно тяло, я заобикаляше от всички страни. Легнал по гръб върху светлия мокет, той леко я залюля, сякаш бяха на борда на кораб, подхвърлян от вълните в ужасното море на живота.
34.
9 август 2001
Стар познат
8:00 Джилиан чакаше Артър в „Меч бук“ и пиеше сода. Артър със сигурност бе с Памела. Наближаваше времето да подадат жалбата до Апелативния съд за преразглеждане на постановлението.
През последната седмица, с изключение на обичайната вечеря във вторник със Сюзан, Джилиан и Артър бяха излизали всяка вечер — театър, симфоничен концерт, три филма. Артър беше като човек, свалил оковите. Излизанията бяха като освобождаване от тревогите по делото Гандолф, в което напоследък и двамата не виждаха големи основания за оптимизъм. Когато се разхождаше с нея, Артър дори бе започнал да демонстрира мъжко самочувствие. Както е да е… В него имаше много малко неща, които не й бяха мили.
Внезапно Джилиан почувства, че някой я гледа. Не че усещането й бе напълно непознато — все пак тя бе общоизвестната Джилиан Съливан, — но когато се вгледа, видя, че е обект на внимание от страна на красива тъмнокожа жена, малко по-млада от нея. Когато погледите им се срещнаха, жената се поусмихна. Не беше адвокат — Джилиан веднага забеляза това. Модният външен вид на жената например — копринената блуза с шал-яка струваше на техния щанд повече от триста долара — би могъл да заблуди някой друг, че е клиентка, но Джилиан веднага разбра, че не е. Споменът се връщаше на фрагменти… Тина. Джилиан положи всички усилия да не трепне, но единствено приближаването на Артър я спря да не избяга веднага.
Бяха се обръщали една към друга само на малко име. Така че тази жена беше просто Тина, нещастното малко богато момиче от скъпите блокове в Уест Бенк, което продаваше, за да може да си позволи скъпия навик. Когато Джилиан отиде, за да купи, й отвори камериерка. Така Джилиан попадна в уникално общество — това на наркоманите — професионалисти. Тук маниерите бяха по-добри, опасностите по-малко, но дори тази обществена среда бе шуплива като онази на улицата. Непрестанно се появяваха разни хора, други изчезваха изведнъж и завинаги, трети бавно потъваха към дъното. Тина беше от първите. Бяха я заловили. Ужасена, че името й ще изплува или че вече е била засечена от наблюдението над Тина, Джилиан се бе зарекла да се откаже. Но тялото й отказа да се подчини, то жадуваше за наркотика. Като всички други дилъри, Тина не й беше оставила алтернативен източник. Джилиан бе забелязала един актьор от местен театър да идва няколко пъти. Струваше й се лудост да му се обади. Трийсет и шест часа след последната си доза тя метна на главата си шал, тръгна пеша на запад към Норт Енд и спря на една от пресечките. Ако я арестуваха, беше готова да каже, че е искала да почувства обстановката във връзка с предстоящо произнасяне на присъда или че е трябвало да се запознае от първа ръка с това как се вземат наркотици. Прояви достатъчно здрав разум да се обърне към една проститутка с мини пола и боти. „Потърси Леон“ — посъветва я момичето, но я огледа добре и се отдалечи, като клатеше глава със съжаление.