Дори насън не виждаме покой
- Автор: Стругацкий Аркадий Натанович, Стругацкий Борис Натанович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Агоп Мелконян
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Дори насън не виждаме покой». Краткое содержание книги:
Доктор Р. Квадрига внезапно се разплака и хвана Виктор за ръката.
— Хайде да спим — каза той. — Елате при мен. А?
Виктор незабавно му наля джин. Р. Квадрига го изпи, изтри се под носа и продължи:
— При мен. На вилата. Имам фонтан. А?
— Фонтан, казваш. Добре си го измислил — забеляза Виктор. — А друго какво имаш?
— Маза — тъжно каза Р. Квадрига. — Урочасана е Боя се. Страх ме е. Искаш ли да ти я продам?
— По-добре ми я подари — предложи Виктор.
Р. Квадрига взе да премигва.
— Не ми се дава — каза той.
— Скръндза — укори го Виктор. — От малък си такъв. Вилата му се свиди! Да ти приседне дано твоята вила.
— Ти не ме обичаш — тъжно установи докторът. — Никой не ме обича.
— А господин Президента? — настървено попита Виктор.
— „Президента е баща на народа“ — каза Р. Квадрига и се пооживи. — Ескиз в златни тонове… „Президента на позициите“. Фрагмент от картината „Президента на обстрелваните позиции“.
— А други? — поинтересува се Виктор.
— „Президента с наметало“ — с готовност каза Р. Квадрига. — Пано. Панорама.
На Виктор му доскуча. Той си отряза парченце минога и взе да слуша Голем.
— Виж какво, Павор — говореше той. — Оставете ме на мира. Какво мога да направя още? Представих ви цялата отчетност… Готов съм да подпиша вашия доклад. Искате да се оплачете от военните — моля. Искате да се оплачете от мен…
— Не искам да се оплаквам от вас — отвърна Павор, като сложи ръка на сърцето си.
— Тогава не се оплаквайте!
— Но посъветвайте ме нещо. Нима нищо не можете да ме посъветвате?
— Господа! — каза Виктор. — Ама че сте скучни. Аз си отивам.
Никой не му обърна внимание. Той отмести стола, надигна се и се запъти към бара, чувствуваше се много пиян. Плешивият Теди триеше бутилките и го гледаше без всякакво любопитство.
— Както винаги ли? — попита той.
— Почакай — рече Виктор. — Канех се нещо да те питам… Аха! Как вървят работите, Теди?
— Дъжд — отвърна кратко Теди и му наля от чистото за освежаване.
— Ама че проклето е станало времето в града! — каза Виктор и се облегна на тезгяха. — Какво показва твоят барометър, а?
Теди пъхна ръка под тезгяха и извади „вещателя на времето“. Трите шипа плътно прилягаха към блестящата, сякаш лакирана поставка.
— Няма надежда — каза Теди и внимателно разгледа „вещателя на времето“. — Дяволска измишльотина. — И като се позамисли, добави: — Впрочем бог знае, може пък отдавна да се е повредил. Я колко години вече вали дъжд, как да го провери човек?
— Можеш да отидеш до Сахара — предложи Виктор.
Теди се ухили.
— Смееш се ти — каза той. — Ама и мене ме досмеша, когато онзи, вашият господин, Павор ми предложи двеста крони за това нещо.
— На пияна глава трябва да е било — рече Виктор. — Че за какво му е…
— И аз така му казах.
Теди завъртя „вещателя на времето“ и го доближи до дясното си око.
— Няма да му го дам — заяви той решително. — Сам да си намери.
После мушна „вещателя на времето“ под тезгяха, погледа как Виктор върти чашата между пръстите си и го уведоми:
— Твоята Диана идва.
— Отдавна ли? — небрежно попита Виктор.
— Ами около пет часа беше. Дадох й каса коняк. Росшепер постоянно плюска и пиянствува, изобщо не може да спре. И натирва персонала да му търси коняк, тлъстата мутра. И това ми било член на парламента… Не те ли е страх за нея?