Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические детективы » Убий императора
Убий императора - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Убий императора

Электронная книга - «Убий императора». Краткое содержание книги:

Българският кавхан Дукум загива при странни обстоятелства в Константинопол. Зловещ убиец премахва най-близките до византийския император Михаил III, като оставя в ръцете им бележки с цитати от трагедията на Есхил Агамемнон. Тайнствена личност, нарекла себе си Изчислителя, готви бунт срещу императора. Някои от най-свещените реликви, пазещи града изчезват по загадъчен начин. Княз Борис иска да се възползва от ситуацията и да седне на трона в Константинопол или поне да договори дълготраен мир и независимост на българската църква. С трудната задача е натоварен довереникът му – писарят Климент. Той е призван да разреши загадките и мистериите разтърсващи византийската столица и да изпълни желанията на Борис. Докато прави това, на Климент му се налага да се намеси в сложните политически и любовни интриги, оплели Константинопол, да се сблъсква с наемни убийци и да търси отговори на стари легенди и поверия. Изпълнен с неочаквани разкрития и обрати, романът Убий императора! стъпва на достоверни исторически факти, като дава криминално обяснение на някои събития, разиграли се в отношенията между България и Византия в края на IX век. Книгата е пета от поредицата Старобългарски загадки.
1 ... 12 13 14 15 16 17 18 19 20 ... 150
Перейти на страницу:

– Да, искам да го заместиш! Ти си боил, участник във Великия съвет, мой храненик и съдия. Освен това си един от малкото хора, на които вярвам безрезервно. Ти си моят сокол, който лети на високо, вижда враговете ми от далеч и се спуска, за да ги разкъса с ноктите си и да ме защити – Борис се усмихна подкупващо. – Но има и още. Има и нещо друго, което е дори по-важно от това, кой ще седне в трона на Михаил.

Климент и Корсис се погледнаха учудено. Еспор само се усмихна и надигна чашата си

– Искам своя църква! – високо заяви Борис и гласът му отекна между каменните стени. – Искам църква, която да е самостоятелна, да има свой митрополит и да не зависи нито от Рим, нито от Константинопол!

– Това е невъзможно! – Климент се вторачи слисано във владетеля.

– Възможно е и още как! – не се предаваше князът. – И съм сигурен, че може да стане. Ти знаеш, че писах на папа Николай с някой въпроси относно новата вяра. Истината е, че го направих, за да установя доколко светият отец е готов да ни даде собствен архиепископ. Мисля, че това можеше да се договоря с него, но за жалост папата се разболя и преговорите вървят трудно. Но в Константинопол са уплашени. О, как само са уплашени – Борис плесна доволно с ръце. – Представи си само – папски хора в задния двор на империята! Кошмар, който кара Михаил да се поти, когато не е пиян. Може пък и затова да се е пропил, знам ли весело намигна князът. – В Константинопол не са далеч от идеята да се съгласят да сме отделна църква под техен надзор. Нещо, което няма да ни пречи по никакъв начин. Но твоя "приятел", патриарх Фотий, е категорично против – Борис гневно тропна с крак. – Опитах какво ли не – почести, пари, убеждение, но не! Фотий не иска и дума да се чува за това. Но във Византия, за разлика от Рим, императорът е този, който назначава главата на църквата. Което значи...

– Което значи – продължи мисълта на владетеля Климент, – че ако на трона на Михаил седне друг, приятелски настроен към нас човек, той ще смени Фотий с някой по-отстъпчив.

– Именно! – съгласи се мрачно Борис. – И тогава жертвите, които бях принуден да направя, гоненията, убийствата, кървавата смърт, покръстването, само тогава, когато църквата ни е самостоятелна, всичко това ще има смисъл! – владетелят замълча, вторачен в събеседниците си. – Разбираш ли сега колко важна е мисията в Константинопол?!

Климент кимна.

– Не ми се иска да се замесвам с Фотий – призна той. – Още повече да се опитвам да го свалям от патриаршеския престол. Последната среща с хората му едва не ми коства живота.

– Ще ти се наложи, ще ти се наложи – гласът на княза не търпеше възражение. – Но освен с патриарха, ще трябва да се съобразяваш и с още един духовник. Монсеньор Анджело Рици, апостолически нунций[29] на негово светейшество папата. Пратен е, за да се опита да заглади нещата между Константинопол и Рим. Както знаеш, и папата, и патриархът се анатемосаха няколко пъти един друг. Между двете църкви отношенията са меко казано лоши – владетелят се засмя. – Макар да не харесва Фотий, ще трябва да внимаваш с италианеца. Чувал съм, че е хитър, умен и безжалостен. Но това далеч не е всичко – продължи Борис и зашепна, все едно се кани да сподели най-страшна тайна. – Столицата на Византия се е превърнала в арена на мрачни, зловещи убийства! През последните две седмици са били убити вестарият Евматий и логотетът Мануил. И двамата са много близки до императора. Той често се събира с най-добрите си приятели, за да пие и да се забавлява. Наричат се "стълбовете на империята", защото според него на тях се крепи държавата. Допуска ги в покоите си, отрупва ги с почести и богатства. Което не се харесва на останалите, но той хич и не се интересува.

– Нима някой ги мрази и им завижда толкова, че да ги убие? Как е станало?

– Евматий е бил намушкан с нож, вратът на логотета е бил строшен! – намеси се в разговора Еспор, колкото да отбележи, че е наясно за какво става дума.

вернуться

29

Нунций – пратеник на папата. – Б. а.

1 ... 12 13 14 15 16 17 18 19 20 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)