Галерия на мъртвите [bg]

Гарсия стана.

— На латински е, капитане. — Той отиде до дъската и й показа как би трябвало да са свързани някои линии.

Барбара Блейк стъписано поклати глава и присви очи, опитвайки се да прочете думите.

— Пише „Красотата я обгражда”, капитане.

— Не разбирам — каза тя.

Карлос не страдаше от безсъние, но и той беше спал много малко тази нощ. След като се върна от местопрестъплението с Линда Паркър, Гарсия беше прекарал часове наред в опити да проумее поне част от безумието, което беше видял в онази къща… кръвта, изрязаните в плътта букви, одраното тяло, липсващите ходила и ръце… По какъвто и път да насочеше мислите си, всички завършваха в един и същи кладенец.

— Още е рано, капитане — рече Карлос и се върна на бюрото си. — Но снощи на местопрестъплението се оформи половин версия.

— Добре. И каква е тази половин версия? — заинтригувано попита Барбара.

Гарсия знаеше, че ще навлезе в Страната на лудостта. Отново седна на стола си, сложи лакти на облегалките за ръце и допря върховете на пръстите си.

Убиецът може би се мисли за художник. — Карлос посочи снимките на дъската. — И безумието, което виждаш там, е неговата „творба”, която смята за произведение на красотата.

Капитанът гледаше снимките, но бавно отмести очи към Гарсия.

— Шегуваш ли се? — Тя едва не се задави. — Художник? Произведение на красотата? Моля?

Той кимна.

— За убиеца, може би да.

— Това е абсурдно.

Гарсия погледна партньора си за помощ, но не я получи.

— Така е — съгласи се той. — И честно казано, за колкото и изобретателни да се смятаме, никога не бихме измислили такава шантава версия, ако не беше посланието, което е изрязал убиецът на гърба на горката млада жена.

Капитан Блейк намери на дъската снимката, която показваше изрязаните букви.

— Красотата я обгражда? — попита тя. — Така ли се превеждат тези щуротии?

— Да. Знам колко налудничаво звучи, капитане, но има някакъв откачен смисъл.

Барбара го изгледа гневно и вдигна ръце.

— Е, цялата съм в слух, Карлос. Моля те, непременно ме просветли. — Тя взе сгъваемия стол, подпрян на стената, и седна.

Гарсия стана и се приближи до дъската със снимките.

— Виж тези, капитане — започна и посочи фотографиите на стените, мебелите и пода в спалнята на Линда Паркър, всичките оплискани с кръв.

Блейк повдигна рамене.

— Да, и? Това е отдел „Свръхтежки убийства”, нали? Деветдесет и осем процента от всички местопрестъпления, които разследвате, изглеждат така или по-зле.

— Вярно е. Но във всичките има очевидна причина за кръвта. — Карлос поклати глава. — Не и тук.

— Какво? Искаш да кажеш, че не можете да намерите причина за всичката тази кръв? — Въпросителният й поглед се насочи от Гарсия към Хънтър и после обратно. — Ами борба? Отчаяна жертва, обляна в кръв, която се опитва да се отскубне от нападателя и се препъва навсякъде — стените… мебелите… Не е ли вероятно?