Галерия на мъртвите [bg]

Дори преди да е видяла трупа, Каролин беше сигурна, че аутопсията ще бъде интересна.

Поради факта, че трупът на жената беше открит предишната вечер, папката, която разглеждаше доктор Хоув, съдържаше малко информация — името и адреса на жертвата, основно описание на местопрестъплението, името на отдела и детективите, на които беше възложен случаят, и името на водещия криминалист на местопрестъплението. Нямаше снимки. Още не. Те щяха да бъдат добавени по-късно заедно с доклади от лабораторията по криминалистика.

Доктор Хоув отново насочи вниманието си към екрана на компютъра и пак прегледа графика. Аутопсиите „Ниво нула” винаги бяха поставяни на първо място преди абсолютно всички останали.

Каролин пренасрочи една частна аутопсия, отложи една среща за късно сутринта и успя да вмести аутопсията като първата си за деня. Половин час по-късно беше облечена с престилка и готова да започне.

Зала „Нула” беше нещо повече от обикновено помещение за аутопсии. Стаята беше напълно самостоятелна зона за патологични прегледи, със собствена хладилна камера и индивидуална лаборатория. Базата й данни с ограничен достъп също беше отделна от главната банка с данни на Института по съдебна медицина и това означаваше, че резултатите от аутопсиите, извършени в зала „Нула”, не бяха достояние на общия персонал и можеха да бъдат запазени в тайна поне за известно време.

Трупът на Линда Паркър, все още затворен в чувал, беше докаран в зала „Нула” от един от помощниците, който заедно с доктор Хоув го премести от количката върху едната от трите маси от неръждаема стомана в голямата стая, облицована с бели плочки.

— Нуждаете ли се от още нещо, докторе? — попита помощникът с атлетично телосложение, докато крадешком се оглеждаше наоколо. — Искате ли да ви помогна да измиете и да подготвите трупа?

— Не, ще се справя сама — отвърна доктор Хоув и намести на носа си очилата с тъмни рамки. — Ако ми потрябва нещо, ще се обадя.

Тя изчака помощникът да излезе и смъкна ципа на чувала с трупа.

Въпреки богатия си опит и стотиците убити тела, които беше преглеждала в кариерата си, жестокостта на някои случаи, които се озоваваха на масата й за аутопсии, все още имаха способността да я обезпокоят. И този случай определено беше такъв.

Пълната аутопсия продължи близо два часа и когато най-после установи причината за смъртта, доктор Хоув отстъпи крачка назад от масата и още веднъж погледна жестоко осакатеното и одрано тяло.

— В това няма логика.