Сребристи сенки [bg]

Но всички тези претенции сега бяха далечно минало. Това беше храна. Истинска храна, а не някаква водниста и безвкусна каша. Първо изядох банана, като спирах, за да си поема дъх, и едва се сдържах да не изпия млякото на екс. Нещо ми подсказваше, че Бакстър няма да е склонен да ми даде допълнително. Със спагетите бях по-предпазлива, защото логиката ме предупреждаваше, че стомахът ми няма да възприеме добре рязката смяна на диетата. Ала стомахът ми, изглежда, не беше съгласен и искаше да омета всичко докрай и да оближа чинията. След това, което бях яла през последните месеци, имах чувството, че тези спагети току-що са доставени от най-реномирания ресторант в Италия за претенциозни чревоугодници. Бях спасена от изкушението да изям всичко от тих звън, прозвучал внезапно минути по-късно. Всички затворници станаха вкупом и отнесоха таблите си до големия контейнер за отпадъци, наблюдаван зорко от Адисън. Изпразниха остатъците от храната и подредиха прилежно таблите върху количката, оставена редом. Аз побързах да направя същото и ги последвах, когато излязоха от столовата.

След реакцията на Бакстър на случайното ми докосване, реших да спестя на другите затворници наказанието да са близо до мен и останах на прилично разстояние от тях. Всички се стълпихме в тесния коридор и ловките маневри, които събратята и сестрите ми по заточение правеха, за да не се докоснат дори бегло до мен, при други обстоятелства навярно щяха да бъдат комични. Онези, които имаха късмета да стоят по-далеч, се стараеха да избегнат всеки зрителен контакт, преструвайки се, че не съществувам. Онези, принудени да стоят по-близо, ме фиксираха с ледени погледи и аз бях шокирана, когато чух нечий омерзен шепот: „Курва!“.

Бях се подготвила да понеса много неща и очаквах да ме наричат с най-злостни имена, ала това ме стъписа. Изненадах се, че толкова ме заболя.

Последвах тълпата в класната стая и зачаках всички да се настанят по местата си, за да не заема нечие място. Когато най-сетне избрах един празен чин, двама, които бяха най-близо, преместиха своите по-далеч от мен. Навярно бяха два пъти по-възрастни от мен, което правеше ситуацията още по-тъжна и нелепа. Облеченият в костюм алхимик, който ръководеше занятието, вдигна рязко глава, когато чу разместването.

— Елза, Стюарт. Това не е мястото, определено за чиновете ви.

Разочаровани, двамата преместиха чиновете си отново в предишните им спретнати редици — любовта на алхимиците към строг ред и порядък бе победила страха им от злото. Обаче от свирепите погледи, които ми метнаха Елза и Стюарт, стана ясно, че това мъмрене ще бъде добавено към списъка ми с греховете.