Сребристи сенки [bg]

Ако не беше това пояснение, нямаше да разбера, че Адисън е жена. Беше около петдесетгодишна, облечена в същия строг костюм като Шеридан, но не толкова стилен, и стоеше до стената, наблюдавайки зорко присъстващите. Косата й беше обръсната почти нула номер, имаше грубо ъгловато лице, странно контрастиращо с факта, че невъзмутимо дъвчеше дъвка. Златната лилия беше единствена й украса. Никога не би ми хрумнало, че преподава изкуство, което на свой ред ме накара да осъзная още нещо.

— Ще посещавам часове по изобразително изкуство?

— Разбира се — отговори Шеридан. — Творчеството действа лечебно на душата.

Тихите разговори в столовата секнаха, когато двете с нея влязохме и останалите ни забелязаха. Всички, както надзирателите, така и надзираваните, извърнаха очи към нас. Никой не изглеждаше приятелски настроен.

Шеридан се прокашля, сякаш и без това вече не бяхме центърът на всеобщото внимание.

— Слушайте всички. Имаме нова гостенка, която бих искала да ви представя. Това е Сидни. Тя вече приключи с времето за размисъл и няма търпение да се присъедини към всички вас по пътя ви към изкуплението и пречистването.

Отне ми секунда, за да се досетя, че „време за размисъл“ те навярно наричаха заточението в единичната тъмна килия.

— Зная, че ще ви бъде трудно да я приемете — продължи Шеридан със сладникаво мил глас. — И не ви виня. Тя не само все още е обгърната от мрака, но е била осквернена по най-нечестивите и пагубни начини: чрез интимна и любовна връзка с вампир. Ще ви разбера, ако не пожелаете да общувате по-отблизо с нея от страх да не се омърсите, но се надявам, че поне ще я споменавате в молитвите си. Ще се видим по-късно по време на груповата изповед.

Бях нервна и неспокойна, откакто излязох от килията, но когато тя се извърна, за да си тръгне, ме обзе нова паника.

— Почакай. Какво трябва да правя?

— Да се нахраниш, разбира се. — Огледа ме от главата до петите. — Освен ако не се тревожиш, че ще напълнееш. От теб зависи.

Остави ме в притихналата столова. Всички извърнаха очи към мен. Напуснах един ад, за да се озова в следващия. Никога през живота си не се бях чувствала толкова притеснена, изложена на показ пред тези непознати, след като всичките ми тайни бяха публично разкрити. Трескаво обмислях какво да предприема. Каквото и да е, стига да ме отдалечи от втренчените погледи и да ме приближи поне с една стъпка до свободата и Ейдриън. Нахрани се, беше ми казала Шеридан. Как можех да го направя? Тук не беше като в „Амбъруд“, където още при приемането ти определят студенти от горните курсове, които да ти помагат. Всъщност Шеридан се постара максимално, за да не ми се притече някой на помощ. Предположих, че това е една от гениалните им тактики, целяща да ме накара да се опитвам отчаяно да спечеля одобрението на останалите и навярно да приема някой, например Шеридан, за своя единствена „приятелка“.