Богиня [bg]

Лукас тактично пренебрегна непристойната забележка на Хектор и погледна Хелън:

– Какво друго си виждала в онези проблясъци?

– Имаш предвид какви други животни? – попита Хелън неуверено. Едва се сдържа да не изтърси: „Непрекъснато виждам нас и сме женени!“, но се спря точно навреме.

Лукас я погледна с присвити очи, усещайки моментната й несигурност, и отвори уста да подеме нещо, което – бе сигурна – щеше да е смущаващ разпит.

– Видях орел, делфин и жребец – продължи тя още преди той да започне. Доколкото познаваше Лукас, Хелън бе сигурна, че само е отложила въпросите му. Той нямаше да забрави, а тъй като бе Търсач на истината, тя имаше избор или да му каже истината, или да запази мълчание. Да излъже Лукас не беше вариант – което беше адски досадно.

– А делфинът е Аполон, нали? – попита Клеър остро, вдигайки поглед от джобния компютър.

– Делфинът, вълкът, мишката и гарванът са били все животински превъплъщения на Аполон – отговори Ариадна.

Клеър им показа статията, която четеше – за странно нападение в колежа „Уелсли“. Всички се наведоха и доближиха глави, за да четат. Момиче, чието име не се споменаваше във вестника, беше ужасно тежко ранено от млад рус мъж предната нощ. Отблъсквала свирепото му нападение за достатъчно време, за да може охраната на кампуса да реагира на беззвучната аларма, която успяла да задейства. Младият мъж се измъкнал при „подозрителни“ обстоятелства. Полицията на „Уелсли“ се обръщаше за насочващи показания към обществеността. Смятаха нападателя на момичето за крайно опасен.

Очевидно повече от един свидетел от отзовалия се охранителен екип съобщаваше, че е видял младежа да отлита, когато осъзнал, че е обкръжен. Момичето се възстановяваше от нараняванията си в местна болница.

– А сега – гвоздеят на програмата. – Клеър придвижи страницата надолу, за да покаже рисунка с молив, изобразяваща човек, който изглеждаше точно като Хектор.

– О! Направо страхотно – заяви Хектор с каменно изражение на лицето.

– Какво значи това? – попита Ариадна, широко разтваряйки очи от страх, докато оглеждаше всички. – Няма да дойдат да търсят Хектор, нали?

Никой нямаше отговор.

– Знам няколко места, където можеш да се покриеш за известно време – предложи Орион тихо. – Не са върхът на удобството, но на хората там им е трудно да помнят лица.

Зашеметена за миг, Хелън гледаше изучаващо Орион, питайки се за какво ли място говореше. Всевъзможни мизерни образи проблеснаха из ума й. За нищо на света не можеше да си представи Орион в някой мърляв приют за бездомници или свърталище на крадци. Трябваше обаче да признае пред себе си, че той е много по-добре запознат с този свят от всеки друг, с когото бе общувала преди. Отново се зачуди за ужасното детство на Орион и дали щеше някога да й разкаже за него – и как е получил онези белези.