Богиня [bg]

– Какво прозря Касандра?

– Нищо. Не е правила никакви пророчества, откакто тримата бяхте върнати тук.

Хелън присви устни, потънала в мисли. Точно когато Потомците най-много се нуждаеха от Оракул, разбира се, тя мълчеше. Така действаше гръцката драма. И въпреки всичко това безпокоеше Хелън. Гръцко или не, все пак трябваше да има причина Касандра да не може да вижда бъдещето. „Защото е иронично“ просто вече не беше достатъчно убедителен отговор за Хелън.

– Лен? – попита Клеър; гласът й беше изплашен шепот. – Можеш ли да спреш боговете?

– Не знам, Гиг. – Хелън хвърли поглед към най-добрата си приятелка. Клеър бе бледа от страх и недоспиване. – Но ако някой от тях се опита да нарани когото и да е от нас, ще се бия с тях с всички средства.

Клеър се усмихна, най-после отпускайки се малко.

– Изяж си супата – сгълча я тя внезапно, сякаш току-що й беше хрумнало.

Хелън се засмя и се подчини. Знаеше, че това е начинът на Клеър да поеме отново обичайната си роля на „шефа“, и покорно посегна към лъжицата, докато мислеше за боговете. Те можеше и още да не събарят планини, но това не означаваше, че не са се раздвижили. След хиляди години в затвор трябваше да се върнат на Земята, но къде? Потомците бяха слаби и разпръснати. Ако боговете искаха да ги победят, сега бе моментът да нападнат. Какво чакаха? Хелън преглътна няколко лъжици супа, преди да забележи широко отворените очи на Клеър.

– Какво има? – попита с пълна уста.

– Ти дори не взе лъжицата си – отвърна Клеър, с немигащи очи, докато се взираше в ръката на Хелън. – Протегна ръка и лъжицата просто долетя при теб.

Хелън погледна лъжицата и се опита да си спомни да я е взимала. Помнеше, че посегна за нея, но това беше всичко. Остави лъжицата и вдигна ръка над нея. Не се случи нищо.

– Мисля, че трябва да се върнеш в леглото, Гиг – рече Хелън с колеблива усмивка.

– Да. Може би си права – съгласи се Клеър, но не изглеждаше убедена.

Когато Хелън приключи с обилната закуска, Клеър й помогна да се качи обратно горе и да влезе под душа. Докато изстъргваше последните остатъци от кръв и мръсотия, Клеър седеше върху мивката, втривайки лосион в краката и стъпалата си, гледайки да е на разположение, в случай че на Хелън й прилошее.

– Сигурна ли си, че нямаш нужда от помощ? – попита за десети път.

– Сигурна съм – засмя се Хелън, докато се подсушаваше с хавлия. – Честно, чувствам се доста добре.

– Наистина си най-силната, нали?

Хелън извърна поглед. Макар че тя и Клеър бяха вземали заедно душ след състезания по бягане милион пъти и ни най-малко не се стесняваха от близост една до друга, Хелън внезапно се почувства разголена. Не й харесваше Клеър да мисли, че тя е някакво... ами, полубожество. Двете бяха нещо повече от най-добри приятелки. Всъщност бяха сестри и на Хелън й бе омразно да й се напомня, че има нещо, в което не са равни.

– Какво те кара да го кажеш? – напрегнато попита тя. Клеър присви устни.

– Трябва да видиш момчетата веднага щом свършиш.