Ширината на света [bg]

Влакът стоеше неподвижно, а край него сновяха множество летящи фигури. Всички прозорци бяха избити и това дори ми вдъхна известно успокоение, защото означаваше, че не са знаели в коя част на композицията се намираме.

Спокойствието ми обаче не трая дълго.

Двамата мъже със сини униформи, които управляваха локомотива, бяха извлечени навън от хората в костюми и бомбета и изправени пред нашия вагон. Лицата им бяха пребледнели от ужас.

После първият магьосник, когото бях видяла да лети край прозореца, ги доближи. Той бе висок на ръст и щом свали шапка, изпод нея се показа тъмна коса, акуратно сресана на път. Носът му бе дълъг, с восъчен цвят, а устата — широка, с тънки, безжалостни устни. Очите му бяха черни, като две зейнали дула.

Той прокара пръсти през косата си, нахлупи бомбето отново и заговори с тих, заплашителен тон:

— Значи не сте видели никого?

— Не, господин Ендемен — отвърна разтреперано единият от машинистите.

Ендемен, повторих си наум. Вероятно бе важна особа, щом се обръщаха към него с „господин“.

— И все пак са били забелязани наоколо.

Какво означаваше забелязани? Та ние бяхме невидими.

— Един много едър младеж с тъмна коса — продължаваше невъзмутимо Ендемен. — Придружен от красива, русокоса млада жена и куче с липсващо ухо.

Сърцето ми се сви. Сигурно ги бяха видели, докато са били сами, а аз съм разузнавала около подземния перон. Но следващите думи ме опровергаха.

— С тях е имало и още една жена. По-висока от блондинката, опърпана и мръсна на вид.

Лицето ми пламна от негодувание. Но сетне коленете ми омекнаха. Нима магията на пръстена ми бе изневерила?

— Ние… не сме видели никого, сър — заекна същият машинист.

Ендемен го изгледа внимателно.

— Предполагам, сте извършили щателна проверка преди напускане на гарата, както го изискват задълженията ви?

Мъжете в униформа се спогледаха отчаяно, но не отговориха. Можех само да си представя ужаса, който изживяват.

Ендемен щракна с пръсти.

Моментално още шестима костюмирани с бомбета и магически пръчки се появиха сякаш от нищото и ги наобиколиха.

— Ами ние… прегледахме всички вагони.

— Прегледахте? — усмихна се Ендемен. — Това означава ли, че сте влезли вътре и сте надзърнали под всяка седалка, или просто сте хвърлили едно око през прозореца, колкото да се уверите, че всичко е наред?

— Нямахме основания да предполагаме, че… — поде плахо вторият машинист, но така и не успя да довърши.

— Ригаморте — изрече Ендемен. Снопът черна светлина удари мъжа право в гърдите. Нозете му се подкосиха и той… просто умря на място.

Усетих как ми призлява.

Другарят му моментално падна на колене, със сключени пред себе си ръце.

— Моля ви, господин Ендемен, не сме искали да сторим зло. Ние само…

— Ригаморте.

И ето че неговото бездиханно тяло също се търколи на земята.

Ендемен остана да гледа замислено пред себе си.