Огненият херцог [bg]

— Така звучиш като евреин мафиоз.

Той отвърна на усмивката и се опита да се държи непринудено. Само че беше притеснен и никога не успяваше да се държи непринудено, когато бе притеснен.

Не бива да пиеш никакъв алкохол, дори и този, който се съдържа в сиропите за кашлица, защото ако не пиеш, няма и да се напиеш.

Не вдигай ръка на хората, които обичаш, защото така никога няма да ги удариш.

Никога не се оплаквай, защото на никого не му пука.

И никога, ама абсолютно никога, не преставай да търсиш начин да си го върнеш.

Не му беше приятно, че ще практикува право, вместо да се занимава с нещо полезно. Щеше да извърта и манипулира правилата, прокарани от група законодатели по време на кратките почивки, докато не вземаха подкупи и не се чукаха със секретарките си. Ето, това беше правото.

Но дори и оръдието да бе корумпирано, то си оставаше оръдие. След няколко години щеше да има нова правна специалност, която според Иън щеше да е добре платена. Малтретиране на деца.

Какъв неподходящ термин за страха, с който живееш, че си казал нещо накриво, че си направил нещо лошо, за да се отървеш от мръсника. Но това нямаше да е за децата на бедните. Иън Силвърстайн бе живият свидетел.

Щеше да е трудно, но той смяташе да го направи, да вземе деца от домовете за сираци, също като Бенджамин Силвърстайн, и да накара копелетата, виновни за положението им, да платят, като ги изложи публично, но не и преди да им е прибрал паричките.

След десет години, най-много двайсет, думите Иън Силвърстайн слуша щяха да карат ония гнусни копелетата да се напикават от страх.

Дори и това да означаваше, че на Иън Силвърстайн му се налага да учи право години наред и че му предстоят още толкова години, в които да изплаща заеми, значи така ще бъде.

— Заповядай, сядай. Тори каза, че го предпочиташ черно — каза тя и го върна към настоящето, докато сервираше чиния със сладки пред незаетия стол.

Иън се намести на стола и се почувства така, все едно току-що е излязъл от обора и е седнал сред изкъпани чисти хора. По дяволите, та косите на Тори и Маги още бяха мокри. Да не би да са се къпали заедно!

Отпи кафе. Беше черно, но слабо, точно както Тори го бе предупредил.

Иън прецени, че за тях така е добре. Ако изпиваш безбройни чаши кафе през деня, по-добре да е слабо, колкото и типично по норвежки флегматичен да си. Иън предпочиташе да изпие една чаша кафе, силно, точно както трябва, но не можеше да свали маската и да обиди домакинята, като й го каже.

Тя седна точно срещу него, между съпруга и сина, въпреки че за момент на Иън му се стори, че ще се настани до него.

— Значи — каза тя — вие тримата имате ли някакви планове за следващата седмица?

Тори сви рамене.

— Мислех да се помотаем. Ще потренираме фехтовка, ще пояздим, ще посетим този-онзи, ще покажа на Иън и Маги една истинска ферма в Северна Дакота. Мислех да поработим над оградата на ринга за яздене, но виждам, че чичо Хоузи ме е изпреварил.