Йерусалимска загадка [bg]

— Това е вярно — рекох. — Все пак в кой район са разкопките?

— Някъде в Йерусалим. — Той вдигна рамене. — Съжалявам, не съм особено полезен.

Тали се включи в разговора:

— Сигурна съм, че ще намерите доктор Хънтър. Разговаряхте ли с полицията?

— Още не, но ще го направим — обещах. Обърнах се отново към Шимон: — Защо не дойдохте на срещата на обяд?

Той заговори бавно:

— Получихме бомбена заплаха в апартамента ми. Напоследък се навъдиха всякакви идиоти. Полицията не ми позволи да изкарам колата си. Отначало казаха, че мога. После си промениха решението.

Той сложи ръка на челото си и го потърка.

— Някои хора ме побъркват. А аз съм зает човек… — Продължи с въздишка. — Но трябва да го приема. Всичко е в името на сигурността. — Маркус доближи длани и сведе глава, все едно се молеше. После вдигна очи към мен. — В коя област са познанията ви?

— Дигитален анализ, разпознаване на образи. Помогнах за основаването на Института за приложни изследвания. Разполагаме с екипи за изследвания в различни области. Ние сме академици, които искат съвременните научни методи да се използват за практически цели, и то колкото се може по-скоро.

Той прояви интерес:

— О, това е хубаво… Мисля, че съм чувал за вас. Сигурно ще ви допадне това, върху което работя. Вероятно сме по-напред даже и от великия Оксфордски университет. — На лицето му се изписа една от онези усмивки, които съм виждал да използват академиците, когато си мислеха, че може да са открили нещо интересно. Или поне по-интересно от онова, върху което работеха другите.

— Какъв е проектът? — попитах.

— Още не е публикуван, така че не мога да ви кажа. — Усмивката му стана загадъчна. — Но ще ви изпратя статията, когато излезе.

— В коя област е? — Изабел кокетно беше наклонила глава на една страна.

— Става въпрос за употребата на лазери за манипулиране на молекули, клетки и тъкани. Нарича се биомедицинска оптика. Това е цяла нова наука. Още през 2011 година започнахме да издаваме собствено списание — с гордост заяви той.

Явно беше дошъл моментът да си премерим постиженията. Бързо се намесих в разговора:

— Двама от нашите учени тази година публикуваха научни материали в това списание. Ние сме единственият изследователски институт в света, който досега е публикувал две статии в него.

Забелязах как лицето му поруменя.

— Тогава трябва да видите какво правим. Ние сме преди всички. — Той ме смушка с пръст.

Сервитьорът дойде до масата. Шимон си поръча кафе. Ние вече бяхме изяли порциите си дюнер, които се оказаха вкусни, сочни, пикантни.

Изабел заговори колко интересен е Йерусалим. Тали даде няколко препоръки кои места да посетим, докато сме тук. Кафето пристигна, Шимон отпи и отбеляза замислено:

— Много хора идват тук заради душата си… — Посочи през прозореца навън към минувачите. — Смятат, че ще я открият в старите камъни. Търсят ли, търсят, но душата не се открива тъй лесно…