Йерусалимска загадка [bg]

— Да се насладим на обяда си, пък да става каквото ще — предложи Изабел. — Не ни се случва всяка седмица да похапваме в Йерусалим.

— С какво се занимаваш, Изабел? — попита Тали.

През следващите няколко минути приятелката ми й разказа за работата си в Британското консулство в Истанбул, като малко пресилено я описа като съвсем маловажна. Не съм срещал друг човек, който да изкарва предишната си служба толкова скучна. Тали я изгледа недоумяващо, докато Изабел разправяше как е спасявала пияни бизнесмени от неподходящи барове близо до площад „Таксим“.

През прозореца на кафенето наблюдавах тълпата, която се точеше през отвора в стената на Стария град. От отсрещната страна на пътя трима полицаи разговаряха помежду си до редица от бетонни подпори до пиацата за таксита.

Покрай прозореца преминаваха всякакви хора: свещеници в черни одежди, монаси в кафяво, монахини с покрити коси, група скромно облечени арабски жени, американски и китайски туристи, кикотещи се израелски момичета…

Една бяла полицейска кола пропълзя бавно по улицата.

Дъждът бе спрял, но облаците не се бяха разпокъсали и продължаваха да висят като похлупак над града.

— Братът на дядо ми е загинал близо до тази порта — каза неочаквано Тали и посочи навън.

— Кога е станало това? — Мислех, че ще ми разкаже за някой самоубийствен бомбен атентат.

— През четиридесет и осма. Той е бил в Хагана7. Сражавал се е срещу британците, а после срещу йорданците. При тази порта се разиграли най-ожесточените битки. Арабите искали да ни изритат до един от Израел. Не се шегувам. Застреляли го в главата. Лежал там цели четири часа, преди другарите му да успеят да го измъкнат…

Тя посочи към едно място, близо до портата.

— Тогава не спечелихме Стария град, но тази битка откри пътя към освобождаването на Йерусалим за евреите след хиляда и четиристотин години на жестокости и изгнание… — продължи да разказва Тали. После замълча за миг и се загледа към покривката на масата на червени и бели квадрати. — Приятелката му Шийла така и не се омъжи. Веднъж се срещнах с нея. Очите й приличаха на езера от тъга. На младини е била невероятно красива. Но когато я срещнах, вече беше стара и посивяла. А сега е мъртва.

Аз погледнах през прозореца. По тротоара минаха двама ортодоксални евреи, движещи се плътно един до друг. Дългите им бради бяха черни и гъсти, а ризите им — чисти и бели.

Към нас вървеше възрастен мъж в избелял кремав костюм. До него крачеше момичето, което ме бе заговорило на паркинга на университета. Кожата ми настръхна… Тя защо беше тук?