Убийството на Линда [bg]

Възможност за това им се удаде чак след като влязоха в двора на Полицейското управление.

— Предполагам, всички са прегледали вечерните вестници — подхвана Бекстрьом.

— Пуснах си сутрешните новини по телевизията — отвърна Левин. — Положението е същото.

— Гадна работа, казано на чист шведски — съгласи се Торѐн, който явно бе преосмислял непоносимостта си към цинизмите или поне бе решил да използва някои по-приемливи ругатни.

— Лично мен ме тревожи фактът, че всичко, което обсъдихме снощи, цъфна дословно във вестниците. Зарежете формулировките и спекулациите. Съсредоточете се върху конкретните данни, публикувани в пресата, и ще стигнете до единствения логичен извод: лодката ни пропуска вода като сито. — Бекстрьом кимна към сградата на управлението, което щеше да бъде работното им място през идните няколко седмици. — Не вземем ли мерки, ни очаква още по-ужасен ад, отколкото заслужаваме.

Никой не възрази.

Бекстрьом първо се срещна с началника на местното управление и с колегата от Векшо, който в качеството си на ръководител на предварителното разследване се явяваше пряк началник на Бекстрьом. Но само формално — както във всички случаи, когато заедно с колегите си от Главната дирекция заминаваха за провинцията да оправят кашите на местните „специалисти“.

— Въпреки трагичните обстоятелства бих искал да изразя радостта си, че успя да дойдеш тук заедно с твоите колеги. Още щом ми стана ясно какво става, веднага се обадих на твоя началник… ШГДКП Нюландер, и го помолих за помощ. Приятели сме от студентските години… Ако се окаже, че съм вдигнал фалшива тревога и страшният вълк не е влязъл в кошарата, грешката е единствено моя. Благодаря, че се отзова, Бекстрьом. Най-сърдечно благодаря.

Бекстрьом кимна. „Какъв идиот! — помисли си той. — Вземи си два валиума и се прибирай при благоверната си, а чичко Бекстрьом ще одере вълка вместо теб.“

— Веднага искам да се съглася безусловно с мнението на шефа — включи се услужливо Улсон. — Всички колеги от Стокхолм сте добре дошли и очаквани с нетърпение.

„И този ли?! — изнерви се Бекстрьом. — Какво им става на всички?“

— Благодаря — отвърна на глас.

„Две свраки, които седят на един клон и се надвикват… Кога най-после ще спрем да си разменяме любезности и ще свършим някаква работа?“

Преди да пристъпят към тази част обаче, трябваше да си разпределят задачите и да установят основните си приоритети.

— Предлагам да се придържаме към протокола — подхвана Бекстрьом. „Защото колкото и да са объркани, колегите от Векшо поне могат да четат, надявам се.“

— Ако не възразяваш, Бекстрьом, аз смятам да поема връзките с обществеността… Прессъобщенията до медиите, организирането на персонала и администрацията. Очертава се да станем голям екип. Вие сте шестима, а ние — около двайсетина. Понеже повикахме подкрепление от Йоншопинг и Калмар, ставаме трийсетина души. Имаш ли нещо против?