Дъщеря назаем [bg]

— Махай се! — долетя вик отвътре.

— Добре, миличка. Просто се притеснявах добре ли си, нали разбираш. Предполагам, че ти е много трудно, Таша. Искаме да ти помогнем. Да ти донеса ли нещо за ядене, ако не ти се слиза при нас?

— Казах ти да се махаш!

Този път не извика; в гласа й имаше решителност, която не търпеше противоречие.

Ема опря чело на вратата. Нямаше представа какво да прави, а Таша все още не им беше казала защо е готова да избяга, ако се обадят в полицията.

— Добре, слизам долу. Ако решиш да вечеряш, има пай с месо и печени картофи.

Дейвид се нахрани в мълчание. Разочарованието, че Таша не се бе присъединила към тях, беше изписано на лицето му, а Ема не успя да намери думите, за да го утеши, без да прозвучи кухо и банално. Нима изобщо можеше да разбере как се чувства той? Тази вечер вечната му усмивка изглеждаше като далечен спомен, а Ема копнееше да сподели болката, радостта и объркаността му. Но не можеше да го открие. Той беше някъде другаде… където нямаше място за нея.

За едно обаче беше сигурна. В цялата ситуация имаше нещо много сбъркано. Защо Таша отказваше да им каже къде беше живяла? Защо се страхуваше от полицията?

Ема нямаше отговор. След като приключиха с вечерята и разчистиха, тя отнесе парче шоколадова торта и голяма чаша мляко пред прага на стаята на Таша.

Искаше да каже на Дейвид, че утре ще се обади в полицията, независимо дали е по вкуса на Таша, или не. Някой я беше държал в плен толкова време, а нямаше гаранции, че е единствената. Ами ако имаше и други момичета като нея, скрити далеч от семействата си? А и как се беше върнала? Живееха на повече от три километра от най-близкия град, а автобус дотук нямаше.

Чувството, че не задават правилните въпроси, не й даваше мира.

— Да се качваме — рече тихо тя и посегна към ръката на Дейвид.

Той се отдръпна леко.

— Ще поостана тук, ако нямаш нищо против, Ем. Имам нужда от едно бренди и от малко време сам. Може ли?

Ема беше убедена, че времето му е нужно, за да помисли и за Каролайн. Не можеше да го вини за това, особено днес.

— Разбира се. Ще съм будна, когато се качиш — в случай че искаш да поговорим.

Той я целуна нежно по устните, тя се обърна и пое по стълбите.

Щом стигна до стаята на Таша, с разочарование установи, че тортата и млякото все още стоят на малката масичка на площадката. За нейна изненада обаче вратата беше леко открехната. Тя почука тихо.

— Таша? — рече едва чуто, в случай че момичето спеше.

Не последва отговор. Тя открехна вратата малко по-широко, за да провери добре ли е новата й доведена дъщеря. Стаята беше празна.

Ема се завъртя. Вратата на банята беше широко отворена; Таша очевидно не беше вътре. Нещо друго я смути. Вратата на стаята на Оли беше затворена. А тази врата не затваряха никога.

Тя се спусна по площадката и отвори вратата на стаята му. Нощната лампа озаряваше тъмните стени с размазани форми на звезди, балончета и рибки в бледозелена светлина… те падаха и върху силуета, надвесил се над Оли през ръба на креватчето.