Галвестън [bg]

През тези вечери тя понякога ми разказваше по някоя история. Историите й бяха от времето, преди да се родя аз, когато работела в Бомон за мъж на име Харпър Робишо, който въртял нощен клуб. Обичаше да говори за него. Той бил голяма клечка и се държал добре с нея; разказваше как пеела на хората в нощния клуб, облечена с дълги рокли, обшити с пайети, и пушела с абаносово цигаре. Докато говореше, се случваше да запее и наистина имаше плътен, треперлив глас, твърде нисък и продран за жена. Пееше парчета на Патси Клайн или Джийн Шепърд, но когато спреше да пее, усмивката й беше толкова тъжна, че направо ме плашеше.

Тя така и не се оправи, след като Джон Кейди падна от охладителната кула, и започна да се събира с хора, които не познавах.

Вълните изхвърлиха тялото й на Заешкия остров — парче безлюдна, обрасла с гора земя в средата на езерото Приън, над което минаваше шосе Ай-10.

Когато се събудих, тези спомени за Мери-Ан плуваха вътре в мен. Мокра, тъжна сивкава светлина се процеждаше през прозореца на стаята ни в „Старлайтър“. Изобщо не се чувствах като предната вечер. Всичката онази увереност и онова примирение със съдбата сякаш се бяха изпарили.

Студените стени на стаята не бяха спазили обещанието си. Стари надежди виеха в мен като призрачни кучета, стара безизходица, стари омрази — и се вбесих, щом тази сутрин ги заварих скупчени в краката ми — те ме следяха вече години наред.

Излязох навън да изпуша една цигара и оставих Роки сгушена на леглото. Над паркинга се надвесваше един скършен бор, който бележеше началото на обрасло с бурени поле, а то пропадаше надолу в плитко дере, задръстено от счупени бутилки и спукани чували с боклук. Слънцето още не се бе изкачило над хоризонта и изпълваше небето с перлена светлина, хвърляше отсенки по олющената бяла боя на мотела и осветяваше един теч, който пресичаше цялата сграда с формата на подкова. Пукнатини разчертаваха тротоара до краищата му, където асфалтът се раздробяваше на бучки.

Реших, че времето е противно — въздухът полепваше по мен като исполински език, влажен, топъл и парлив като живи въглени. Сетих се за Стан и Кармен и се запитах дали тя е знаела как той се опита да постъпи с мен.

Угасих си цигарата и се прибрах вътре.

Душът свистеше зад вратата, а завивките лежаха омотани в празното легло. Приседнах на ръба и стиснах здраво юмруци, за да прекратя сутрешното треперене.

Тя се показа от вратата, увита от гърдите до бедрата в бяла хавлиена кърпа; пригладената й назад коса караше лицето й да се открои, сякаш към него беше насочен прожектор.

— Ей — каза тя. — Ще се обличам. Само да си взема дрехите. В нищо не се пробвам. — Смутеният й тон ме подразни.

— Това какво трябва да значи?

— Кое?

— Намекваш, че нещо ми има, защото не искам да те чукам ли?

— He. He…

— Оставям те тук.

— Какво?

— Стига вече с тия кукленски номерца „ела ми, ела“.