Докато лежах и умирах [bg]

Вардаман

Когато го завършат, ще я сложат в него, а аз дълго време не можех да го кажа. Видях тъмнината да се вдига, завърта и отдалечава и попитах „Вътре ли ще я заковеш, Каш? А, Каш? Кажи, Каш?“. Залостих се в зърнената ракла, новата врата е много тежка за мен, щракна, не можех да дишам, щото плъхът засмукваше всичкия въздух. Питах „Ще го заковеш ли, а, Каш? Ще го заковеш ли? Ще го заковеш ли?“.

Тате обикаля наоколо. Сянката му обикаля в кръг над Каш, а той натиска приведен триона напред и назад през кървящата дъска.

Дюи Дел каза, че ще си вземем банани. Влакчето е на витрината, червено на релсите. Когато се движи, релсите блестят на пресекулки. Тате каза, че брашното, захарта и кафето били много скъпи. И защото аз съм селско момче, то било за градските. Колела. Защо брашното, захарта и кафето струват толкоз скъпо, когато момчето е от село?

— Да си вземем банани вместо това?

Бананите са свършили, изядени. Няма. То потегля и релсите отново бляскат.

— Тате, аз що не съм градско момче?

Направил ме е Бог. Ама аз не съм казвал на Бог да ме прави на село. Като може да направи влакче, що не може да направи всички ни градски, заради брашното, захарта и кафето де.

— Не предпочиташ ли банани?

Той обикаля наоколо. Сянката му обикаля наоколо.

Онова не беше тя. Бях там и гледах. Видях. Мислех, че е тя, но не беше. Не беше майка ми. Тя замина, когато другата легна в нейния креват и дръпна нагоре юргана. Тръгна. „Дали е стигнала в града?“ „Отиде по-далече от града.“ „Ами всичките ония зайци и опосуми, и те ли са стигнали по-далече от града?“ Бог е направил зайците и опосумите. Той е направил влакчето. Защо Му е да ги праща на различни места, щом тя е също като заека.

Тате обикаля. Сянката му също. Трионът скрибуца като на заспиване.

Значи ако Каш закове сандъка, тя не е заек. А ако не е заек, нямаше как да дишам в раклата, Каш ще го закове. И ако му позволи, значи не е тя. Знаех си аз. Бях там. Видях кога тя спря да е тя. Видях. А те си мислят, че е тя, и Каш ще го закове.

Не беше тя, защото лежи там в прахта. Сега е нарязана на парчета. Аз я нарязах. Лежи в кухнята в кървящия тиган, чака да я сготвят и изядат. Тогава нямаше риба и я имаше нея, сега има риба, а нея я няма. Утре ще я сготвят и изядат, а тя ще е него и тате, и Каш, и Дюи Дел и в ковчега няма да има нищо, тъй че ще може да диша. Лежи точно там, на земята. Мога да доведа Върнън. Той беше там и я видя, та като станем двама, рибата ще я има и тогава туй няма да го има.