Мираж [bg]

— Ангажирах стая за месец при цена триста и петдесет дирхама — заяви Пол сърдит и напрегнат.

— Мосю, след като няма доказателство, разполагаме само с думи. А думите…

— Вие какво, на философ ли се правите? — процеди Пол.

Поставих ръка върху рамото му, за да го възпра.

— Не искаше да каже това — обърнах се към мосю Пикар. — И двамата сме изтощени от пътуването и…

— Точно това исках да кажа, мамка му. Тоя си играе с нас.

Мосю Пикар пусна лека усмивчица.

— Държите се, сякаш ми правите услуга, като отсядате тук. Моля, намерете си друг хотел, стига да откриете някой е това качество и чистота, който да ви предложи толкова голяма стая за цял месец. Вратата е там. Bonne chance9.

Той се обърна и се запъти към стълбите.

— Може ли да видим апартамента, ако обичате? — извиках след него.

— Както желаете.

Направих няколко крачки да го последвам. Пол остана до рецепцията ядосан и намусен.

— Идваш ли? — попитах го.

— Май ти взе нещата в свои ръце.

— Ами, добре.

Продължих нагоре по стълбите. Когато стигнахме до първата площадка, мосю Пикар се обърна към мен.

— Съпругът ви не изглежда доволен.

— А на вас какво ви влиза това в работата? — запитах.

Острият ми тон го стресна.

— Не исках да ви засегна — каза той.

— Но го сторихте.

Коридорите на горния етаж бяха тесни, но прилично боядисани, със сини керамични плочки, ограждащи касите на вратите. Изкачихме се по стълбище, широко едва колкото да побере човек със скромни размери.

— Чудесно изолиран — отбеляза мосю Пикар, когато стигнахме до дървена врата с резбовани решетести орнаменти. Отвори я.

— Apres vous, Madame10.

Влязох вътре. Пикар включи лампа върху масичка. Първата ми мисъл беше: „Господи, тук е ужасно тясно“. Намирахме се в миниатюрно пространство, представляващо дневната, е резбовани дървени маси, канапе, тапицирано е тежък брокат, и малко кресло. Цялото помещение надали беше повече от три-четири квадратни метра. Тънки ивици светлина, навлизащи през процепите на сините дървени капаци, улавяха прахта в стаята. Усетил разочарованието ми, Пикар каза:

— Нататък става по-добре.

Отвори свързваща врата и се озовахме в стая с висок сводест таван с открити дървени греди, акцентът на която бе широко двойно легло с огромни кръгли възглавници, подпрени на резбованата табла, тапицирана с избеляло червено кадифе. Всичко беше тъмно масивно дърво и в кафяво: покривалото на леглото, голямото бюро в комплект с резбован стол, солидният скрин, креслото тип отоманка с табуретка за краката отпред. Каменни стени. Банята беше приемлива и чиста с душкабина, изрисувана със сложни орнаменти. Завъртях крановете и установих, че налягането на водата е прилично. Когато се върнах в спалнята, останах стъписана. Пикар бе отворил капаците и вътре беше нахлула светлина. Тъмната пещера внезапно се бе изпълнила с кристални слънчеви лъчи. Последвах го на балкона — навън денят бе все така нажежен и ярък.