Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Мозайка от убийства [bg]
Мозайка от убийства [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мозайка от убийства [bg]

Электронная книга - «Мозайка от убийства [bg]». Краткое содержание книги:

Антъни Хоровиц е един от най-популярните съвременни британски автори, радващ се на огромен успех и като сценарист, драматург и журналист. Той получава правото да заговори с гласа на Артър Конан Дойл, пишейки нови приключения на Шерлок Холмс. Хоровиц е сценарист на един от най-обичаните криминални сериали, „Убийства в Мидсъмър“, на „Войната на Фойл“ и много други. „Мозайка от убийства“ е определена за „Най-добра книга на 2017 г.“ от „Уошингтън Поуст“, „Ескуайър“, „Амазон“ и Националното радио на САЩ. През 2014 година Антъни Хоровиц получава ОРДЕНА НА БРИТАНСКАТА ИМПЕРИЯ за заслуги към литературата.
„Бутилка вино. Голям пакет тортила чипс и бурканче пикантен сос. За гарнитура: пакет цигари (знам, знам). Дъжд, който барабани по прозорците. И една нова книга. Има ли нещо по-хубаво?“
„С елегантните и шеговити предизвикателства на сюжета си „Мозайка от убийства“ е идеалната интелектуална мистерия за познавачи.“ Тайм Мегъзин
„Класическа „уютна“ криминална мистерия в модерна рамка, изобретателно изградена като огледален лабиринт.“ Уол Стрийт Джърнъл
1 ... 12 13 14 15 16 17 18 19 20 ... 205
Перейти на страницу:

Джой живееше с родителите си в тяхната къща в долната част на Уестуд. Баща й беше пожарникар, оттеглил се от активна служба в пожарната команда на Саксби на Ейвън, но останал да работи в администрацията. Майка й не ходеше на работа, защото трябваше да гледа по-големия си син, който имаше нужда от денонощни медицински грижи. Също както и Робърт, Джой не беше продължила образованието си, след като беше навършила шестнадесет години, и не знаеше почти нищо за света извън границите на графство Съмърсет. За разлика от него обаче тя винаги беше мечтала да пътува. Беше чела книги за Франция и Италия и дори беше научила няколко думи на френски от Клариса Пай, която й беше давала частни уроци. Работеше при доктор Редуинг от осемнадесет месеца и всяка сутрин пристигаше на работа в селото на яркорозовия си мотопед, който си беше купила на изплащане.

В двора на църквата Робърт беше предложил на Джой да се оженят и тя беше приела предложението му. Двамата планираха сватбата за следващата пролет, в църквата „Сейнт Ботолф“. Дотогава щяха да събират пари, за да заминат на меден месец във Венеция. Робърт й беше обещал, че още на първия ден от пристигането ще я заведе да се повози с гондола. Двамата щяха да пият шампанско, докато плават под Моста на въздишките. Бяха планирали всичко.

И сега му беше толкова странно да седи до нея — а майка му да лежи зад гърбовете им, все така застанала на пътя им, макар и по съвсем друг начин. Спомняше си за първия път, когато беше завел Джой на чай в къщичката на портиера в имението. Майка му се показа напълно негостоприемна по онзи начин, който познаваше толкова добре — запечатала всичките си емоции със стоманен капак, под който едва-едва прозираше елементарна учтивост. „Радвам се да се запознаем. Уестуд? Да, познавам го добре. Баща ти е пожарникар, така ли? Колко интересно.“ Беше се държала като робот — или може би актриса от особено слаба постановка. И макар Джой да се беше отнесла мило с нея, както се държеше и с всички останали хора, и да не беше показала с нищо, че е разочарована, Робърт се беше заклел никога повече да не я подлага на подобно нещо. Но същата вечер беше вдигнал скандал на майка си — и в интерес на истината, от този случай насетне в отношенията между тях двамата изчезна дори повърхностната вежливост.

Но най-големият скандал помежду им се беше разразил едва преди няколко дни, докато викарият и жена му бяха на почивка, а Мери Блекистън наглеждаше църквата. Бяха се срещнали случайно, пред селската кръчма. „Кралският герб“, както се казваше кръчмата, беше точно до църквата „Сейнт Ботолф“, и Робърт беше седнал отвън на слънце, наслаждавайки се на една заслужена халба бира след работа.

Беше забелязал майка си, докато тя прекосяваше гробището до църквата: сигурно беше подреждала цветята за вечерната служба, за която идваше един викарий от съседната енория. Тя също го беше забелязала и беше дошла направо при него.

— Нали каза, че ще оправиш лампата в кухнята?

Да. Да. Да. Лампата над готварската печка. Трябваше само да се смени крушката, но беше на място, до което се стигаше трудно. А и той беше обещал да я оправи още преди една седмица. Продължаваше да се отбива в къщичката на портиера в имението, когато имаше да се поправи нещо. Но как беше възможно от нещо толкова банално да започне такъв скандал, в който двамата не стигнаха чак дотам да си крещят, но все пак говореха достатъчно силно, така че да ги чуят всички посетители пред кръчмата?

1 ... 12 13 14 15 16 17 18 19 20 ... 205
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)