Другият [bg]

Детектив Андерсън: Когато се приближи до таксито, казахте ли му, че го познавате?

Върбова вейка: О, да. Има и дискретни колеги, но аз не съм от тях. Рекох му: „Хей, Тери, жена ти знае ли къде си тази вечер?“ А той: „Имах делова среща.“ Аз викам: „Тая делова среща да не е била с гола жена в скута ти?“ А той ме сряза: „Обади се да кажеш на диспечера, че си взела клиента.“ Тогава рекох: „Бива. Към вас ли да карам, тренер Т.?“ Той отвръща: „Не, госпожо. Откарай ме до Дъброу. До гарата.“ Предупредих го, че ще му струва четирийсет долара, а тренерът рече, че ако стигнем навреме да хване влака за Далас, ще ми даде двайсетачка отгоре. Рекох му: „Сядай и се дръж здраво, потегляме.“

Детектив Андерсън: Значи го закарахте до железопътната гара в Дъброу?

Върбова вейка: Точно така. Закарах го съвсем навреме за нощния влак до Далас-Форт Уърт.

Детектив Андерсън: Разговаряхте ли с него по пътя? Питам, защото ми се струвате приказлива.

Върбова вейка: О, такава съм си! Устата ми мели като воденица. Тия, дето ме познават, ще го потвърдят. Най-напред го попитах за турнира на Градската лига, дали ще победят „Мечките“, а той отвърна: „Очаквам приятни изненади.“ Все едно отговор от панаирджийско късметче, нали? Бас държа, че е мислел за стореното и как да избяга по-бързо. С такива мисли на човек не му е до празни приказки. Искам да ви питам, господин полицай, за какъв дявол се е върнал във Флинт Сити? Защо не е драснал през Тексас чак в Мееехико?

Детектив Андерсън: Какво друго ви каза?

Върбова вейка: Както вече споменах, почти не говореше. Рече, че ще се опита да подремне. Затвори очи, ама май се преструваше. Мисля, че може да ме е зяпал тайничко и да се е чудел дали да не си опита късмета. Де да беше. И де да знаех тогава какво е направил! Щях да го изхвърля от таксито и да му откъсна чучура. Без майтап.