Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg]

— Това помогна ли му?

— Всъщност на нея. Да.

— По какъв начин? Имам предвид как можете да кажете, че е довело до някаква промяна?

— Ами, тази жена — предполагам няма да навреди, ако кажа, че имаше проблеми с храненето. Това е обичайно за такива случаи; другият обичаен симптом е лошият сън, както при вас. Както и да е, тя страдаше от булимия, но оттогава не й се е налагало да повръща. Виждате ли, това, от което действително е искала да се прочисти, това, което е желаела да изхвърли от себе си, сега е навън.

— Но аз не мисля, че съм била прелъстена. Беше ли тя като мен — несигурна?

— Отначало, да. Едва по-късно всичко излезе наяве. За вас също ще се изясни. Ние ще открием истината и заедно ще се изправим пред нея.

— Не зная. Не мисля, че това се е случило. И… и… искам да кажа… Кръвосмешение — сексуален тормоз. Това е за жълтата преса, не е ли така? Имам предвид, това си е просто вестникарско клише.

— Вие сте на толкова погрешно мнение, смайващо е — каза остро Гурджиеф. — И не само вие, а обществото като цяло. Знаете ли, че през осемдесетте години на двадесети век, когато реално започнахме да говорим за сексуалния тормоз и кръвосмешението, темата доби доста голяма известност. И за хора като мен — хора, които бяха преживели такова нещо — това беше глътка въздух. Ние вече не бяхме мръсна малка тайна; за ужасните неща, които ни бяха сторени, се говореше открито и накрая разбрахме, че вината не е у нас. Но то е неприятна истина и хора като вас — хора, които виждат своите съседи, своите бащи, своите църкви в съвсем нова светлина — не се чувстват удобно с нея. На вас ви харесваше повече, когато това беше скрито, нещо, с което не трябваше да се справяте. Вие искате да го закопаете в земята, да го направите маргинално, да го свалите от дневния ред, да не допуснете дискутирането му.

Хедър размишляваше за това. Кръвосмешение, педофилия, гавра с деца — всички те бяха неща, за които можеше естествено да стане дума в часовете й. Но колко често ги споменаваше? Бегло споменаване тук, кратка недомлъвка там — и после бързо преминаване, докато не е станало неприятно, към кампанията на Маслоу за себеактуализация, към случаите на Адлер на съсредоточаване в себе си и на съсредоточаване извън собствената личност, към обуславянето на Скинър.

— Може би — каза тя.

— Има вероятност да сте права — каза Гурджиеф, очевидно склонна да отстъпи малко, щом и Хедър имаше желание за същото. — Може и нищо да не се е случило в миналото ви, ала защо да не разберем със сигурност?

— Но аз не си спомням никакво кръвосмешение.

— Навярно таите някакъв гняв срещу баща си?

На Хедър отново й мина мисълта за вкъщи.

— Разбира се. Но не е възможно той да ми е направил нещо.

— Естествено е да не си спомняте — каза Гурджиеф. — Почти никой не си спомня. Но то е там, скрито под повърхността. Потиснато.

Тя направи пауза.

— Знаете ли, моите собствени спомени не бяха потиснати — поради някаква причина не бяха. Но тези на сестра ми Дафне, тя е две години по-малка от мен, бяха. Десетки пъти съм се опитвала да говоря с нея за това и тя винаги ми отговаряше, че не съм добре — и тогава, един ден, съвсем неочаквано, когато бяхме около двадесетгодишни, тя ми телефонира. Беше си спомнила — най-после онова, което бе потискала петнадесет години, беше изплувало в съзнанието й. Тогава двете заедно се изправихме лице в лице с баща си.