Защото те обичам

Спеше завит с одеяла под фургона; за възглавница му служеше седлото. По дяволите, това не му тежеше. Така беше изкарал по-голямата част от живота си. Непоносима му беше само мисълта, че момичето спеше в леглото, където бяха спали с Виктория, в същото легло, където беше починала.

Не мислеше, че ще издържи още веднъж гледката, която предлагаха гърдите и сочния й език, но проклет да бъдеше, ако се оставеше още веднъж да бъде изкушен. С тая си решимост и все по-нарастващ гняв той рязко дръпна встрани краищата на брезентовото платнище и се изкачи във фургона.

Девойката спеше. Лий беше едно малко късче жива плът, сгушено уютно между грижовната й ръка и гърдата. Едрото полукълбо се издигаше и спадаше ритмично под леката тъкан на нощницата. Косата й се сипеше на едри кичури върху възглавницата.

Нямаше никакво намерение да й позволи да го зърне как я зяпа с провиснала уста, ако случайно се пробудеше. Но той щеше да ходи на лов и му трябваха куршуми. Вдигна прекалено много шум, докато изрови кутията с куршуми, макар че много добре помнеше къде ги държи. Изсипа няколко в шепата си и ги пусна в джоба на ризата си.

Обърна се и срещна погледа й. Лежеше безмълвна и неподвижна, и това още повече го ядоса. Сякаш се беше вмъкнал крадешком в чуждо жилище, където тя беше собственикът, а не обратното. Гневно измъкна кърпа от сандъка и я върза около врата си. Тя продължаваше да лежи неподвижна и мълчалива, но без да откъсва поглед от него. Да не беше онемяла? Предишната нощ езикът й не беше спрял. А може би беше тъпа?

Накрая я запита, без да крие раздразнението си от упоритото й мълчание и втренчения й поглед:

— Искаш ли кафе?

Тя кимна с глава; едрите къдрици около главата й се раздвижиха.

— Да.

Прокле се, задето я беше запитал, и излезе от фургона. Не беше задължен да проявява сърдечност, още повече да я обслужва като някакъв лакей. С гневно движение сипа кафе и наля врящата течност в тенекиено канче. Няколко горещи пръски опариха ръката му, като му дадоха възможност да изпсува високо и мръсно. Почувства се по-добре. Не беше псувал така от деня, в който Виктория го чу да прави това, когато внасяше кош със сено в бащината й конюшня.

Успокоил вече гнева си, той занесе канчето във фургона, като се приведе на входа, и го протегна към нея.

Тя облиза устни.

— Няма да е зле да преместиш Лий. Страх ме е да не го залея с кафето.

Той погледна първо димящото канче кафе в ръката си, после надолу към сина си, и накрая очите му се спряха върху момичето, отпуснато възнак на леглото. Никога досега не се беше чувствал толкова неловко, освен може би първия път, когато вечеря с Виктория и баща й в разкошната им гостна. Но дори и тогава не беше усещал ръцете си толкова тромави и непохватни.

Той остави настрани кафето и псувайки безгласно, се приведе да повдигне сина си. И изведнъж застина така, с протегнати ръце и втренчен взор към спящото дете. Не можеше да го повдигне, без да я докосне.