Обитаемый остров

Изведнъж на улицата нещо се промени. Разнесоха се възбудени викове. Някакъв човек се изкатери на стълб на уличното осветление, увисна на него и започна енергично да крещи, като размахваше свободната си ръка. Хората на тротоара запяха, като спираха, смъкваха шапките си, пееха с широко отворени очи, крещяха до пресилване, вдигаха тесните си лица към огромните разноцветни надписи, които светнаха напряко на пътя.

— Массаракш… — изсъска Франк и колата се залюля.

Максим го погледна. Фанк беше смъртноблед, лицето му се изкриви. Въртейки глава, той с труд откъсна ръката си от кормилото и се втренчи в часовника.

— Массаракш… — простена той и каза още няколко думи, от които Максим схвана само: „не разбирам“.

После се огледа през рамо и лицето му още повече се изкриви. Максим също се обърна, но отзад нямаше нищо особено. Там пълзеше яркожълта, квадратна като кутия кола.

На улицата крещяха вече съвсем непоносимо, но на Максим не му беше до това. Фанк явно губеше съзнание, колата продължи да се движи, а фургонът пред тях спря, стоповете му ярко пламнаха, боядисаният заден капак изведнъж падна върху тях, разнесе се отвратително стържене, глух удар, деформираният преден капак на тяхната кола щръкна.

— Фанк! — извика Максим. — Фанк! Не трябва!

Мъжът лежеше, отпуснал ръце и глава върху кормилото. Стенеше високо и често. Наоколо скърцаха спирачки, движението спираше, виеха клаксони. Максим разтърси рамото на Фанк. Отказа се. Отвори вратата и извика на руски: „Насам! Лошо му е!“

До колата вече се събра крещяща, пееща тълпа. Хората енергично размахваха ръце, заканваха се с вдигнати над главите юмруци, бясно пулеха кръвясалите си изцъклени очи. Максим абсолютно нищо не разбираше — бяха ли тези хора възмутени от аварията, радваха ли се на нещо, или заплашваха някого? Нямаше смисъл да крещи, защото не можеше да чуе дори собствения си глас. Отново се обърна към Фанк, който се беше облегнал назад с вдигнато лице и с всички сили разтриваше слепоочията си, бузите и черепа, а на устните му излезе пяна. Младежът разбра, че изпитва мъчителна болка и здраво стисна лактите му, трескаво се напрегна, готвейки се да поеме болката в себе си. Не беше сигурен дали ще се получи със същество от друга планета, търсеше и не можеше да получи психически контакт; на всичко отгоре Фанк, откъснал ръце от слепоочията си, започна с остатъците от силите си да го бута в гърдите и отчаяно да мърмори нещо с хленчещ глас. Максим разбираше само: „Вървете, вървете…“ Ясно беше, че не е на себе си.