Контакт

С махване на ръка угаси лампата и тръгна през полутъмния кабинет към вратата.

Вече в контролната зала, тя бързо провери дали всичко е наред. През прозореца се виждаха няколко от 131-те радиотелескопа, разположени върху десетки километри сред полупустинята на Ню Мексико, като някакви странни механични цветя, устремили венчелистчета към небесата. Беше ранен следобед, а снощи тя си бе легнала късно. Радиоастрономичните наблюдения могат да се правят и на дневна светлина, защото въздухът не разсейва излъчваните от Слънцето радиовълни, както става с видимата светлина. За един радиотелескоп, насочен в която и да е посока, стига да не е много близо до Слънцето, небето си остава катранено черно. Но не и източниците на радиовълни.

Отвъд земната атмосфера, от другата страна на небето, съществува цяла вселена, гъмжаща от радиоемисии. Като изследва радиовълните, човек може да научи много за различни планети, звезди и галактики, за струпвания на огромни облаци от органични молекули, реещи се сред звездите, за произхода, еволюцията и съдбата на самата вселена. Но всички тези радиоемисии имат естествен произход — породени са от физически процеси. Електрони, завихрени спираловидно сред галактичното магнитно поле, или междузвездни молекули, блъскащи се една в друга, или далечният отзвук на Великия взрив в червеното изместване на гама-лъчите. От възникването на вселената до укротените и студени радиовълни, които изпълват пространството в съвременната ни епоха.