Господарят демон на Каранда

— Не е ли малко късно?

— Аз не спя много, Белгарион. Човек може да загуби една трета от живота си в сън. Денят е пълен с ярка светлина и развлечения. Нощта е тъмна и тиха, затова дава възможност на човек да се съсредоточава. Седни, моля те.

Гарион разкопча колана на меча и го подпря на един от шкафовете за книги.

— Всъщност не съм чак толкова опасен, знаеш ли — рече императорът, хвърляйки подчертано поглед към огромното оръжие.

Гарион се усмихна леко и се разположи в едно кресло до огъня.

— Аз не го донесох заради тебе, Закат. Направих го просто по навик. Такъв меч не бива да се оставя без надзор.

— Не мисля, че някой ще го открадне, Белгарион.

— Всъщност той не може да бъде откраднат. Просто не искам някой да пострада, ако случайно го докосне.

— Да не искаш да кажеш, че това е онзи меч? — попита изведнъж Закат. — Чувал съм какви ли не истории за него.

Гарион кимна отсечено.

— Аз също. В повечето от историите единствено имената на героите са верни, ала всичко останало е твърде изкривено. Нито Торак, нито аз контролирахме до такава степен положението, както го описват разните разкази. Бихме се и аз забих този меч в гърдите му.

— И той умря? — Лицето на Закат беше напрегнато.

— В крайна сметка, да.

— В крайна сметка ли?

— Отначало бълваше огън, а от очите му изригваха пламъци. А после изкрещя нещо.

— И какво точно изкрещя?

— „Майко“ — отвърна кратко Гарион. Никак не желаеше да говори за това.

— Каква необичайна постъпка от негова страна. А какво стана с тялото му? Хората ми претърсиха всички развалини на Ктхол Мишрак, ала не го откриха.

— Другите богове дойдоха и го взеха. Бихме ли могли да говорим за нещо друго? Тези спомени са особено болезнени.

— Той беше твой враг.

Гарион въздъхна.

— Ала също така беше и бог, Закат — ужасно е, когато на човек се наложи да убие бог.

— Ти си странно мек човек, Белгарион. Мисля, че те уважавам повече за това, отколкото заради непобедимата ти храброст.

— Едва ли бих избрал думата „непобедима“. През цялото време изпитвах ужас — струва ми се, че и Торак изпитваше същото. Има ли нещо, за което наистина искаш да говорим?

Закат се наведе напред, почуквайки замислено свитите си устни.

— Знаеш, че в последна сметка ти и аз трябва да се изправим един срещу друг, нали?

— Не — възрази Гарион. — Това не е абсолютно сигурно.

— Но може да съществува само един Крал на света.

Лицето на Гарион се сви в болезнена гримаса.

— Аз имам достатъчно неприятности, опитвайки се да управлявам един малък остров. Никога не съм искал да стана крал на света.

— Но аз съм искал — желая го и сега.

Гарион въздъхна.

— Тогава вероятно ще се бием за това — рано или късно. Не смятам, че целият свят трябва да бъде управляван от един-единствен човек. Ако се опиташ да го сториш, ще се наложи да те спра.