Богът от ледовете
- Автор: Цибел Йо
- Серия: maddrax – die dunkle zukunft der erde #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Богът от ледовете». Краткое содержание книги:
Държите в ръце една от най-сполучливите поредици в Европа и света — многотомната поредица за Командир Матю Дракс или Маддракс, както ще го наричат в бъдещето неговите врагове и приятели.
Благодарение на труда на петима писатели книгата е станала една от най-добрите саги за бъдещето ни след катастрофата от 2012 година. Нещо, което е твърде възможно да се случи, ако се позовем на предсказанията на маите, другите древни народи и Нострадамус.
Командир Матю Дракс се озовава в едно наистина мрачно бъдеще и се мъчи да проумее постапокалиптичния свят. Човешката раса вече не е венец на творението. Всичките й усилия са съсредоточени В борбата за чисто физическото оцеляване сред конкурентите по разум — мутантите, наследените от нашия век оръжия, вечните човешки взаимоотношения, както и правилото „Човек за човека е вълк“ дори когато е на път да изчезне като вид от дълбоко наранената ни планета. Но нека да ви оставим да си съставите собствено мнение.
Ще добавим само факта, че в Европа поредицата за Маддракс е МНОГО ПОПУЛЯРНА и с голям тираж. Да се надяваме, че и в България ще бъде същото.
Приятно четене!
— Маддракс те вика. Трябва да отидеш при него.
Аруула влезе в каменната колиба. При входа коленичи ниско и се наведе до пода. Маддракс я повика с жест при себе си. Може би за стотен път Аруула се удивяваше на голобрадото лице и на късата му руса коса.
Той я улови за китката на ръката.
— Аруула… — Гласът му все още беше слаб. Но синьозелените му очи бяха още по-бистри, отколкото преди три дни.
Тя кимна и посочи гърдите си.
— Аруула.
Говореше й, но тя не разбираше какво й казва. Думите му не приличаха на никой от езиците, които тя знаеше, а гласът му звучеше, сякаш се опитва да говори с лист в устата. Накрая от напрежението очите му се затвориха. Аруула поостана още малко, преди да напусне колибата. Но отсега нататък идваше редовно да го вижда.
Изминаха още два дни, докато Зорбан и ордата стигнат до долината, фреккойшерите прехвърлиха планинската река с големи скокове. Не можеха да летят, защото към гърбовете им бяха привързани оръжия, пръти за палатки, кожи и денкове с провизии.
Ордата боязливо се приближи до колибата. На колене пропълзя Зорбан през входа на обиталището на Маддракс, за да му благодари и да му каже „Добре дошъл“.
Другите членове на ордата бяха паднали ничком на земята пред колибата.
— Слава на Вудан! Слава на Маддракс, неговия пратеник! — викаха те.
Аруула видя Балоор да стои настрана при пасящите по калния терен фреккойшери, със скръстени пред гърдите ръце, със смъкната ниско над лицето кожена шапка. Говорещият с боговете наблюдаваше скептично суетнята около колибата на Маддракс…
Две факли обляха пещерата с мигаща светлина. Глинените й стени бяха почти гладки, факлите бяха забити в земята отляво и отдясно на скален блок в средата на пещерата. Дълги бели пръти, от чиито горящи върхове капеха пламнали капки мазнина.
Скални жили се спускаха от купола към шест, високи колкото човешки бой отвора, през които от системата тунели можеше да се влезе в централната пещера. И в най-високата точка на пещерния купол зееше един от тези отвори. Няколко ледени висулки стърчаха от тавана на купола.
Тараците бяха гениални майстори, що се касаеше до работа в земята. Силно племе от сто-сто и петдесет членове беше в състояние за няколко седмици да прокара система от коридори до седемстотин километра в земята. Или в леда. В това число и голям брой по-големи или по-малки пещери.
От коридорите нахлуваше в купола стократното писукане, крясъци и пуфтене. От време на време се чуваше ужасяващият вой на изтезавано същество. После — стенания, стържене и шумолене. Съвсем отдалеч се долавяше някакъв проточен рев, който постоянно се повтаряше. Някъде в лабиринта от коридори викаше за помощ човешки глас.
В самата централна пещера беше тихо.
Тринайсет тарака се бяха събрали около скалния блок в средата на пещерата. Бяха клекнали на четирите си лапи около стената. Опашките им се увиваха около косматите им тела.
На скалния блок стоеше четиринайсетият тарак. По-едър от другите, с дълга козина, която не беше сивочерна, а с мръснобял блясък, подпираше се на нещо, подобно на дървен боздуган. Очите му не бяха лъскавочерни както у повечето тараци, а аленочервени.
Рраар, кралят на племето. По това време беше повелител на сто петдесет и осем мъжки и женски ловци. Около него бяха тринайсетте му предводители.
Когато прехвърлиха голямата река, за да преследват човешката орда на Зорбан, Рраар имаше под своя команда петнайсет предводители и почти сто и седемдесет ловци от двата пола. Но колкото и жалки да бяха тези хора — бяха умни. По-умни от повечето негови поданици. Досега се бяха измъквали не само от упоритото му преследване, но бяха убили и десет от ловците му. Между тях и двама предводители. А сега имаха сред себе си и един бог.
Рраар изсъска някакво проклятие и скочи от скалния блок. Предводителите се свиха и още по-плътно се притиснаха към стените на пещерата. Рраар забърса с опашката си муцуната на един от тях, заби едната си задна лапа в слабините на втори и стовари боздугана в черепа на трети с такава сила, че той изпращя.
— Некадърници! — изкрещя той на гръмовития, съскав език на тараците. — Празноглава сбирщина! — Метна боздугана на рамо и със свистяща опашка заобиколи скалния блок. Сега бледият на цвят боздуган можеше ясно да се види — бедрена кост от бозайник или от голяма птица.
Всеки предводител, покрай когото Рраар минаваше, падаше настрана и смирено оголваше корема си.
Зорбан и този хитър шаман Балоор! Бяха толкова глупави да се барикадират в пещери. Ордата и вкусните й фреккойшери щяха почти сигурно да се озоват в неговите складове за храни.