Лош късмет и неприятности
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Лош късмет и неприятности». Краткое содержание книги:
Следователите от военната полиция са недосегаеми. Винаги си пазят гърба. Но ето че един от тях е намерен мъртъв в пустинята на Калифорния. А шестима други изобщо не могат да бъдат открити.
Джак Ричър също е недосегаем. Старите му другари имат огромни неприятности и той е длъжен да им помогне. Никой не може да си играе с хората му. Нито сега, нито когато и да било.
— Според човека на рецепцията едрият мъж се казва Томас Шанън, но в нашия списък няма такъв.
— Според мен нашият списък е точен — отвърна шефът му.
— И аз така смятам.
— Значи спокойно можем да предположим, че Томас Шанън е измислено име. Очевидно тези хора не се отказват лесно от старите си навици. Продължаваме според плана.
Ричър изчака, докато завият зад ъгъла на улицата на Франц, преди да попита:
— Видя ли кафяв форд краун виктория?
— Паркиран — отвърна Нили. — На четирийсет метра западно от къщата, от другата страна на улицата.
— Мисля, че видях същата кола пред „Денис“.
— Сигурен ли си?
— Не съвсем.
— Старите краун виктория се срещат често. Използват ги като таксита и коли под наем от евтини компании.
— Предполагам, че си права.
— Освен това беше празна — продължи тя. — Няма нужда да се тревожим за празни коли.
— Пред „Денис“ не беше празна. Вътре имаше човек.
— Ако е била същата кола.
Ричър спря.
— Искаш ли да се върнем? — попита Нили.
Ричър постоя малко, поклати глава и продължи:
— Не. Сигурно греша.
На магистрала 10 в източна посока имаше задръстване. И двамата не познаваха Лос Анджелис толкова добре, че да рискуват да минат по обиколните улици, така че изминаха петте мили по магистралата до Кълвър Сити по-бавно от пешеходец. Накрая стигнаха до кръстовището на „Венис“ и „Ла Сиенега“, а оттам следваха инструкциите на Анджела Франц до офиса на покойния й съпруг. Беше обикновена ниска кафява сграда в редица от подобни на нея, в края на която се намираше пощата. Не беше истинска пощенска станция, а само едно помещение с гише. Ричър не знаеше как точно се наричаха тези места. Може би пощенски клон? До него имаше евтина аптека, ателие за маникюр и химическо чистене. След това беше офисът на Франц. Стъклото на входната врата и на прозореца беше боядисано отвътре с кафява боя на височина човешки бой, така че само отгоре оставаше небоядисана ивица, през която да влиза светлина. По горния ръб на боята имаше линия в черно и златно. На вратата, отново в черно и златно, на височината на гърдите беше написано „Дискретни разследвания Калвин Франц“ и телефонен номер — просто и ясно.
— Тъжна история — каза Ричър. — Не мислиш ли? Да стигнеш дотук, след като си бил в голямата военна машина.
— Бил е баща — отвърна Нили. — Искал е лесни пари. Сам си го е избрал.
— Да, но предполагам, че твоята фирма в Чикаго не изглежда така.
— Не — съгласи се тя. — Няма нищо общо.
Тя извади ключодържателя, с който Анджела се беше разделила толкова неохотно. Избра по-големия ключ и отвори вратата. Но не влезе.
Защото целият офис беше обърнат наопаки.
Беше обикновено квадратно помещение — малко за магазин, голямо за офис. Компютрите, телефоните и другите подобни уреди бяха изчезнали. Бюрото и шкафчетата бяха претърсени, а после старателно разбити в търсене на възможни тайници. Столът беше с изтърбушена тапицерия. Ламперията беше откъртена от стените, а изолиращата материя под нея беше накъсана на парчета. Окаченият таван беше свален. Настилката на пода беше извадена. Аксесоарите в банята бяха натрошени на парченца. Навсякъде имаше боклуци и хартия до коленете, а на някои места и по-високо.
Все едно, че вътре беше паднала бомба.
— Полицаите от Лос Анджелис обикновено не са толкова старателни — отбеляза Ричър.
— Не са те — съгласи се Нили. — Няма начин. Тук са идвали лошите, за да приключат с тази история. Да си приберат всичко, което се е отнасяло до тях. Още преди ченгетата да стигнат дотук. Може би дни по-рано.
— Значи ченгетата са видели това, а не са казали на Анджела? Тя очевидно не знаеше. Нали каза, че трябвало да дойде да му вземе нещата.
— Защо да й казват? За да я разстроят още повече ли? Ричър отстъпи на тротоара. Направи крачка наляво и отново прочете златните букви на вратата: „Дискретни разследвания Калвин Франц“. Протегна ръка, за да закрие името на стария си приятел, и си представи името Дейвид О’Донъл на негово място. После други две имена: „Санчес & Ороско“. И накрая „Карла Диксън“.
— Защо другите не вдигат проклетите телефони? — възкликна той.
— Това не засяга целия екип — каза Нили. — Нещо не се връзва. Започнало е преди повече от седемнайсет дни, а все още никой не ме е потърсил.
— Нито пък мен — каза Ричър. — Дори Франц.
— Какво искаш да кажеш?
— Ако Франц е имал проблеми, на кого е щял да се обади? На нас, естествено. Но не точно на теб, защото ти се издигна и сигурно си прекалено заета. И не точно на мен, защото никой друг, освен теб не е в състояние да ме открие. Но я си представи, че Франц е бил закъсал сериозно и се е обадил на останалите? Защото му е било по-лесно да се свърже с тях, отколкото с нас двамата? Представи си, че те веднага са пристигнали тук, за да му помогнат. Дали в момента и те не са застрашени?