Последната тайна на Дома Господен
- Автор: Зюсман Пол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната тайна на Дома Господен». Краткое содержание книги:
Прехвърляйки мост над хилядолетията — от библейски Йерусалим и кръстоносните походи до концлагерите и убийствата в наше време в ивицата Газа; от катарските еретици до шифровани средновековни ръкописи и отдавна загубено съкровище, — „Последната тайна на Дома Господен“ е главозамайващо приключение, написано от майстор!
Отне му секунда да осъзнае какво вижда, след което ахна от удивление.
— Господи!
Антики. Навсякъде антики. На дървени маси на подпори, поставени в средата на помещението, на полици по стените, в кашони и сандъци, подредени в ъглите. Стотици и стотици предмети, всеки в собствен полиетиленов калъф, всеки придружен от спретнат, написан на ръка етикет, описващ находката, къде и кога е била намерена, както и приблизителната й възраст.
— Та това си е жив музей — невярващо прошепна Халифа. — Негов личен музей.
За миг не можа да помръдне, след което отиде до най-близката маса и взе плик с миниатюрна дървена фигурка. „Шабти, KV39, пълнеж на източния коридор — гласеше съпътстващият етикет. — Дърво. Без текст и декорация. XVIII династия, вероятно Аменхотеп I (ок. 1525–1504 г. пр.Хр.). Открита на 03.03.1982.“ KV39 представляваше голяма, пълна с натрошен камък гробница в долината между два хълма над Долината на царете, смятана от мнозина за последната земна обител на фараона от Осемнайсетата династия Аменхотеп I. Тази гробница и до ден-днешен не беше обект на сериозни разкопки. Янсен явно беше провел в нея свои собствени.
Халифа остави фигурката и взе друг предмет. „Фрагмент от глазирана подова плочка, Амарна (Акхетатон), Северен дворец. Рисунка на папирусова тръстика в зелено, жълто и синьо. XVIII династия, управлението на Ехнатон (ок. 1353–1335 г. пр.Хр.). Намерен на 12.11.1963 г.“ Макар и счупено, парчето беше прекрасно, цветовете бяха богати и живи, изрисуваната папирусова тръстика беше леко приведена, сякаш подухвана от тих ветрец. И май находката отново беше изкопана от самия Янсен. Халифа я повъртя в ръце, поклати глава, остави я на мястото й и се зае да изследва подземието.
Колекцията беше изключителна, главозамайваща, резултат, ако се съдеше по придружаващите етикети, на петдесет години тайни — и незаконни — разкопки. Някои предмети — малък фаянсов хипопотам; красиво изрисуван остракон с Тиванската троица Амон, Мут и Хонсу — бяха извънредно ценни. Повечето обаче бяха или повредени, или толкова често срещани, че не струваха практически нищо. Водещият принцип явно беше натрупването не толкова на редки или красиви предмети, колкото простото удоволствие от изкопаването им, от възстановяването и подреждането на миниатюрни отломки от миналото. Халифа си помисли, че това е колекцията, която сам би желал да притежава. Колекция на любител на историята. На археолог.
В ъгъла в дъното откри малка и здрава желязна каса с диск и лост. Опита се да завърти лоста, но вратата по никакъв начин не пожела да се отвори и след около минута той се отказа и продължи да оглежда мазето.
По някое време си погледна часовника.
— По дяволите!
Беше обещал на жена си Зейнаб да се прибере до девет, за да прочете на децата приказка, а вече минаваше десет. Наруга се наум, хвърли последен поглед наоколо, пое обратно към стълбите и посегна да изключи осветлението. При това движение забеляза, че вратата, която се отваряше навътре, се беше затворила наполовина и се виждаше гърбът й. Там на една кука бе закачена широкопола зелена филцова шапка, от чиято периферия висяха дълги пера. Халифа се спря, след което бавно, сякаш неохотно изкачи стълбите, взе шапката и я огледа.
— Като птица на главата — измърмори с внезапно предрезгавял глас, сякаш нещо му беше заседнало в гърлото. — Интересна птичка.
Той продължи да се взира в шапката, след което внезапно удари гневно с юмрук вратата и я затвори.
— По дяволите — изсъска. — Трябва да е съвпадение! Трябва!
Йерусалим
Старият Йерусалим, този главозамайващ лабиринт от улици и площади, гробници и свещени места, сергии за подправки и магазини за сувенири, нощем е смълчан и пуст като град на призраци. Забързаните тълпи, които денем задръстват улиците му — особено тези в мюсюлманския квартал, където човек не може да се размине от купувачи, продавачи на плодове и щъкащи насам-натам деца, — бързо се оттичат след залез-слънце и оставят само потискащата гледка на затворени с кепенци витрини, улици тъмни и отекващи, като каменни вени, от които е източена всичката кръв. Малцината минувачи изглеждат мрачни, озъртат се нервно, крачат по-бързо и по-целенасочено отколкото денем, сякаш уплашени от призрачната пустота на квартала и от отровнооранжевата светлина на уличните лампи.