Мотивът
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мотивът». Краткое содержание книги:
Всичко започва с двойно убийство. Жертвите са популярни личности — представител на висшето общество със солидни политически връзки и неговата годеница. Кметицата на града настоява със случая да се заеме опитен и известен детектив. Така Ейб Глицки се впуска в изпълнено с противоречия разследване и нарушава полицейската йерархия, за да продължи.
Докато процесът за убийство, воден от Харди, се развива към своя смайващ финал, преследването на истината от страна на Глицки разобличава и измама, чиито нишки водят извън Сан Франциско. Разкриването на отчаяни тайни може да се превърне в нещо повече от смъртна заплаха.
— В какъв смисъл ви заблуди?
— В смисъла, в който привлекателните млади жени заблуждават по-възрастните мъже.
— Искате да кажете, че тя се е стремила към парите на свекъра ви, така ли?
— Не просто ги преследваше. Тя наистина получи доста от тях. Да бяхте видели годежния пръстен! Наричахме го трофея за сто хиляди долара. Искам да кажа, че беше малко прекалено. Да не говорим за дрехите, за колата и…
— Но явно господин Хановър й е давал всичко това доброволно.
— О, да. Смяташе, че тя винаги се държи прекрасно с него, че била сладка, любяща, изпълнена с разбиране. Макар че трябваше да я видите, когато Мери — моята снаха — и подхвърли, че може би малко прекалява с ремонта. — Катрин Хановър замълча. — Чуйте, наистина не искам да говоря лошо за мъртвите, но беше съвсем очевидно, че е златотърсачка — много изкусна и много търпелива, — обаче Пол не даваше и да се издума, разбира се. Не можехме дори да повдигнем пред него въпроса да се замисли над тази вероятност, да подпише предбрачен договор или нещо подобно. Той не искаше. Обичаше я. Тя беше любовта на живота му и той се чувстваше благословен, че я е намерил. Извинете, но направо ми се повдига.
— Значи вие не й вярвахте?
— Никой от нас не й вярваше.
— А кои сте тези вие?
— Семейството. Дъщерите на Пол, Мери и Бет, съпругът ми. Децата.
Глицки се възползва от възможността да научи някои подробности за семейството и си записа имена, адреси и телефонни номера.
— Само че никой от тях не е дошъл на мястото на пожара снощи?
— Никой от тях не знаеше за него до днес, или до доста по-късно. Когато се върнах, може би към един през нощта, се обадих на Мери и на Бет, но се свързах с телефонните секретари. През последните три дни съпругът ми е на риболов край бреговете на Мексико — все още не съм се свързала с него, но той трябва да се върне утре. Сигурно новината за смъртта на баща му ще го съсипе, макар че може би ще изпита и известно облекчение.
Глицки, който се обаждаше от телефона в кабинета си, се размърда, за да разпредели тежестта си по-удобно. Катрин Хановър се оказваше често търсената, но рядко намирана златна свидетелска мина и без всякакво усилие го снабдяваше с факти, хора, слухове, намеци, контекст.
— Защо ще изпита облекчение? — попита Глицки.
— Е, не точно облекчение. Може би се изразих твърде силно. Но не е тайна, че всички ние малко се тревожехме какво ще стане след сватбата на Миси и на Пол. Уил е архитект и ние живеем добре, само че никой от нас не е постигнал невероятния финансов успех на Пол.
— Разчитахте на наследство, така ли?
— Това звучи много пресметливо. Не знам дали е правилно да се каже, че разчитахме на наследство — ние всички обичахме Пол и ни се искаше той да живее вечно, но да си го кажем направо, той имаше огромно състояние. От толкова отдавна бяхме изправени пред възможността да се сдобием с тези пари, че когато той започна да говори за сватба с Миси, се наложи да се пренастроим и да свикнем с мисълта, че вече няма да ги получим. А сега внезапно отново стана възможно. Звучи ужасно, нали? До тази сутрин никога не се бях замисляла за парите, но когато осъзнах… — тя замълча и въздъхна в слушалката. — Ужасно е да говоря по този начин. Извинете ме.
— Съвсем естествено е — каза Глицки.
Само че Катрин не изоставяше темата.
— Просто наистина настъпи драстична промяна, откакто той започна да се среща с нея. Опитвам се да кажа, че преди появата на Миси Пол помагаше с таксите за образование на всички деца. Освен това всички заедно всяка година ходехме на Мауи за Коледа. Всички заедно, цялото семейство, прекарвахме една седмица в Напили Кай. Такива неща. Да не говорим за колежите, които предстояха на всичките му осем внучета. Не биваше да казвам, че е облекчение, обаче… — отново замълча тя.
Глицки искаше да я накара да продължи да говори.
— Значи Миси живееше със свекъра ви?
— Да, през повечето време, струва ми се. През последните две години.
— Познавате ли нейни приятели от времето, преди да се запознае с него?
— Не, след като се запозна с Пол, престана да се среща с други приятели. Посвети му цялото си време.
Глицки си отбеляза да провери приятелите на Миси Д’Амиен, ако разследването се разшири. Макар че за момента то като че ли се бе стеснило до очевидната първоначално теория. Със сигурност простодушното признание на Катрин Хановър за нещо, което при други обстоятелства би се сметнало за мотив за убийство — огромно наследство, — говореше против вероятността самата тя да е била замесена в каквато и да е мръсна игра. Разбира се, той щеше да провери къде се е намирал съпругът й и двете му сестри предишната нощ, но за момента като че ли на Кейти Уест й предстоеше разочарование от нейния благодетел и политически съюзник.