Цивилна кампания
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #14
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Цивилна кампания». Краткое содержание книги:
Лорд Майлс Воркосиган има проблем, който дори санът му на имперски ревизор не може да разреши — несподелената му любов към една красива вдовица…
— Аха. — Майлс хвърли един поглед на съдържанието. Челото му се сбърчи озадачено и той вдигна поглед към Иван. — Не че това тук не е важно, но ти не трябваше ли в момента да си дежурен в Операции?
— Ха — възкликна Иван. — Знаеш ли какво ми направиха онези копелета?
Майлс поклати глава и вдигна въпросително вежди.
— Прехвърлиха ме официално към майка ми — към майка ми! — като адютант, докато не мине сватбата. Записах се в Службата, за да се махна от майка си, по дяволите. А ето че тя изведнъж ми се оказа началник!
Широката усмивка, разтеглила устните на братовчед му, беше лишена от всякакво съчувствие.
— Докато Лайза не я оженят по живо по здраво за Грегор и не поеме задълженията си като негова официална домакиня, майка ти е най-важният човек във Ворбар Султана. Не я подценявай. Виждал съм планове за иланетарна инвазия, които не са и наполовина толкова сложни, колкото подготовката за тази императорска сватба. Леля Алис ще се нуждае от всичките си организационни умения, за да се справи със ситуацията.
Иван поклати глава.
— Знаех си, че трябваше да кандидатствам за извънпланетарна служба, докато още можех. Комар, Сергияр, някое забравено от бога посолство, където и да е, само не и Ворбар Султана.
Лицето на Майлс стана сериозно.
— Не знам, Иване. Като изключим някое внезапно нападение, това е най-значимото от политическа гледна точка събитие на… щях да кажа на годината, но ще е по-вярно да кажа, че е най-важното политическо събитие в целия ни досегашен живот. Колкото повече малки наследничета успеят да поставят между двама ни с теб и императорския трон Грегор и Лайза, толкова по-добре. И за нас, и за семействата ни.
— Ние още нямаме семейства — отбеляза Иван. „Значи това си е наумил относно хубавата вдовичка, а? О, не!“
— А ти би ли посмял да създадеш семейство? Аз определено се замислям по този въпрос всеки път, когато се сближа достатъчно с някоя жена, за да… няма значение. Но тази сватба трябва да мине по мед и масло, Иване.
— Това изобщо не го оспорвам — откровено заяви Иван и посегна да погали котето, което, след като бе облизало щателно чинията, се бе заело да остри ноктите си върху лъснатите му ботуши. Вдигна го в скута си, с което го подкупи да забрави временно ентусиазма си в тази посока, и зверчето се зае със сериозната задача да мърка, да храносмила и да произвежда нови косми, които по-късно да остави по други имперски униформи.
— Та какво, каза, е първото име на твоята вдовичка? — Всъщност Майлс все още не беше му споделил тази информация.
— Екатерин — тихо каза Майлс. Устата му сякаш галеше всяка от четирите срички преди с неохота да се раздели с тях.
„Охо, ясна е работата.“ Иван си спомни всичките задявки, на които го беше подлагал Майлс по повод на многобройните му любовни връзки. „Ти какво си мислеше — че съм кремък, на който да си точиш остроумието?“ По всичко личеше, че на хоризонта, като дъждовни облаци след дълга суша, се появяват удобни възможности да изравни резултата.
— Та казваш, че е потънала в скръб значи? Ако питаш мен, добре ще й дойде някой с чувство за хумор, да я поразсее. Може би трябва да се прежаля и да я поразведа из града.
Майлс си беше налял още чай и тъкмо вдигаше краката си на съседния стол. При думите на Иван краката му тупнаха с трясък на пода.
— Да не си си го помислил дори! Тази е моя.
— Така ли? Вече сте се сгодили тайно значи? Бързо действаш, братчед.
— Не сме — намусено призна Майлс.
— Но все пак сте се разбрали, един вид?
— Не още.
— Което означава, че на практика тя не принадлежи на никого, освен на самата себе си. Засега.
Майлс отпи бавно от чая си преди да отговори — нищо твърде нетипично за него.
— Смятам да променя това. Когато настъпи подходящият момент.
— Виж, в любовта и войната е позволено всичко. Защо и аз да не си опитам късмета?
Майлс му се озъби:
— Ако си напъхаш носа в това, войната ти е в кърпа вързана.
— Новият ти висок сан май ти е размътил мозъка, братчед. Дори един имперски ревизор не може да заповяда на една жена да легне с него.
— Да се омъжи за него — с леден тон го поправи Майлс.
Иван килна глава и се усмихна широко.
— Мили Боже Господи, ти наистина си превъртял!
— За разлика от теб, аз никога не съм се преструвал, че това не ме интересува. И не съм си дробил дръзки ергенски изявления, които да сърбам сега — процеди Майлс през зъби. — Нито ми се налага постоянно да защитавам младежката си репутация на расов жребец. Или да се надявам хората да я забравят, което и от двете да е вярно в твоя случай.