Цивилна кампания
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #14
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Цивилна кампания». Краткое содержание книги:
Лорд Майлс Воркосиган има проблем, който дори санът му на имперски ревизор не може да разреши — несподелената му любов към една красива вдовица…
Лорд Воркосиган побърза да уточни:
— Иван живее в апартамент. Ако не се лъжа, на балкона му има една саксия, но когато за последен път я видях, съдържанието й беше предало богу дух.
— Това беше през зимата, Майлс. — Слабо мяучене откъм сребърния купол до лакътя му го разсея за миг. Той се втренчи в похлупака, надигна го любопитно от едната страна, каза: „А, едно от вас“, и го пусна обратно. Обиколи масата, забеляза неизползваната десертна чинийка, усмихна се блажено, сложи си две пасти и грабна вилицата на братовчед си. Отиде до свободното място от другата страна на масата, придърпа си един стол и се настани между лорд Воркосиган и Екатерин. Погледна отново към сребърния похлупак, откъдето долитаха все по-мощни и възмутени мяукания, въздъхна, освободи котетето от затвора му, сложи го в скута си върху салфетка от фин лен и му намери занимание, като омаза лапите и муцунката му със сметана. — Недейте да прекъсвате заради мен — добави той с пълна уста.
— Тъкмо приключвахме — каза Воркосиган. — А ти защо си тук, Иване? — После добави тихо: — И защо трима гвардейци не могат да те спрат? Или трябва да издам заповед да стрелят на месо?
— Силата ми е голяма, защото каузата ми е справедлива — отвърна Ворпатрил. — Майка ме прати със списък от задачи за теб, дълъг колкото ръката ми до лакътя. С бележки под линия. — Измъкна навити на руло листове изпод туниката си и ги размаха пред лицето на братовчед си. Котето се търколи по гръб, задраска с лапи по рулото и Иван се включи в играта, с което го забавлява близо минута: — Мац-пис-пис-пис!
— Решимостта ти е твърда, защото те е страх повече от майка ти, отколкото от моите гвардейци.
— Същото може да се каже и за теб. Както и за гвардейците ти — отбеляза лорд Ворпатрил и лапна поредната хапка.
Воркосиган се подсмихна, после отново си надяна суровата си маска.
— Ааа… мадам Ворсоасон, изглежда, ще трябва да се заема с това. Може би ще е най-добре да приключим за днес. — Усмихна й се извинително и бутна стола си назад.
Лорд Воркосиган без съмнение имаше да обсъжда важни държавни дела с младия офицер.
— Разбира се. Беше ми приятно да се запознаем, лорд Ворпатрил.
Възпрепятстван от котето, капитанът не стана, но затова пък й кимна най-сърдечно за довиждане.
— Мадам Ворсоасон, удоволствието беше мое. Надявам се скоро да се видим пак.
Усмивката на Воркосиган се стопи. Екатерин стана заедно с него и той я изпрати в коридора, като пътьом промърмори в комуникатора на китката си:
— Пим, докарай колата отпред. — Махна с ръка и двамата закрачиха един до друг по коридора. — Извинете ме заради Иван.
Не й беше съвсем ясно за какво точно й се извинява, така че прикри объркването си с вдигане на рамене.
— Та значи се уговорихме? — продължи той. — Ще се заемете ли с моя проект?
— Може би ще е по-добре първо да видите няколко примерни разработки.
— Да, разбира се. Утре… или ми се обадете, когато сте готова. Имате номера ми, нали?
— Да, дадохте ми няколко номера, докато бяхме още на Комар. Пазя ги.
— А, добре. — Свърнаха по централното стълбище и Воркосиган се умълча. После вдигна очи към нея и добави: — А пазите ли онзи малък сувенир?
Имаше предвид миниатюрния Бараяр, медальон на верижка, спомен от мрачните събития, за които не можеха да говорят на обществено място.
— О, да.
Воркосиган замълча обнадеждено и тя с удивление си даде сметка, че той очаква от нея да извади бижуто изпод черната си блуза, което за съжаление нямаше как да направи — беше решила, че е твърде ценно, за да го носи всеки ден, и го беше прибрала, увито грижливо, в едно чекмедже в къщата на вуйна си. След миг бумтенето на наземната кола долетя отвън и той я поведе към двойната врата.
— Е, довиждане, мадам Ворсоасон. — Стисна й ръката, крепко и без да я задържа прекалено дълго, после я изчака да се настани на задната седалка. — Май е по-добре да се заема с Иван. — След като куполът се затвори и колата потегли, той се обърна и тръгна към къщата. Когато Пим и Екатерин минаха през портата, вече беше влязъл.
Иван остави една от мръсните чинии за салата на пода и метна котето до нея. Трябваше да признае, че от малките на почти всички животни стават чудесни помощници — беше забелязал как хладното изражение на мадам Ворсоасон се смекчава, докато той се лигавеше с дребната космата напаст. Откъде беше намерил Майлс тази страхотна вдовица? Облегна се на стола, загледа се в котето, чието розово езиче ближеше на бързи обороти салатения сос, и се замисли мрачно за собствената си кампания от предната вечер.
Мацката му се беше сторила толкова възможна млада жена — студентка в университета, за пръв път далеч от дома, просто нямаше как да не се впечатли от един имперски офицер, при това вор. Не й липсваше кураж за сметка на стеснителност — тя го беше взела със своя скутер. Иван беше експерт по употребата на скутери за разчупване на психологическите бариери и създаване на подходящо настроение. Няколко плавни виража почти безотказно водеха до сладки писъчета, после младата дама се притиска до ръката ти, а гърдите й се надигат и спускат, докато дъхът й излиза все по-бързо между полуотворените й и все по-целуваеми устни. Това момиче обаче… не беше се озовавал толкова близо до зрелищна раздяла със съдържанието на стомаха си от онзи път, когато се озова в един скутер с Майлс — братовчед му беше изпаднал в поредното си маниакално настроение и непременно държеше да демонстрира летателните си умения над Хасадар. Та въпросната дама се беше смяла демонично, докато Иван се бе усмихвал безпомощно през стиснати зъби и кокалчетата на ръцете му побеляваха върху предпазните колани.