Последният континент
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #22
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният континент». Краткое содержание книги:
Тук е горещо. И сухо… Много сухо. Някога имало някакво си нещо, наричано Мокрото, но никой вече не вярва в него. И на практика всичко, което не е отровно, е смъртно опасно. Тук обаче е най-хубавото местенце в целия скапан свят, нали така? И то ще загине след броени дни, освен ако…
Но кой е героят, крачещ по червеникавата пустош? Шампион по стригане на овце, приказен ездач, пътен боец, пияч на бира, бандюга… Мъж с шапка, чийто Багаж топурка след него с мъничките си крачета.
Да… Между тази страна и довяната от вихъра разруха е застанал само Ринсуинд, нескопосаният магьосник, който дори не може да напише правилно занятието си. Единственият герой, който е останал наоколо.
И все пак… Няма проблеми, а?
Прозорецът от тази страна хвърляше отблясъци като локва катран.
— Готови сме, Декане. Мушни жезъла си и го размърдай.
Магьосниците се вторачиха в лекото потрепване на повърхността, от която би трябвало да стърчат няколко стъпки здраво дърво.
— Виж ти, виж ти… — промърмори Архиканцлерът и се махна от студа. — Знаете ли, за пръв път виждам такова нещо.
— А помните ли ботушите на Архиканцлер Бюдли? — попита Старшият дискусионен наставник, който се бе настанил до количката и похапваше студено овнешко. — Веднъж сбърка и завъди едно от тези неща в левия си ботуш. Големи главоболия си имаше. Не можеш да ходиш добре, ако единият ти крак е в друго измерение.
— Ами да, така си е… — разсеяно смънка Ридкъли, зареял поглед към тропическия пейзаж.
Потъркваше мидичката в бузата си.
— Например не виждаш какво настъпваш — добави поучително Старшият наставник.
— Преди време едно се отвори самичко в избата — подхвана Деканът. — Наглед беше най-обикновена черна дупка. Пъхнеш каквото ще да е вътре и то изчезва. Затова старият Архиканцлер Уедъруакс заръча там да бъде направена тоалетна.
— Практично — все тъй замислено промърмори Ридкъли.
— И ние това си помислихме, обаче скоро открихме, че другият край се е отворил на тавана. Няма нужда да ти описвам какво стана, нали?
— Но аз никога не бях чувал за такова явление! — възбудено се провикна Пондър. — То крие изумителни перспективи!
— А, всеки го казва отначало — охлади въодушевлението му Старшият наставник. — Но когато се позанимаваш с магии колкото мен, момчето ми, ще научиш, че щом се натъкнеш на нещо, което таи в себе си изумителни перспективи за подобряване на човешкия живот, най-добре е да го похлупиш отново и да се престориш, че нищо не се е случило.
— Но ако е възможно да отвориш една от тези дупки над друга и пуснеш нещо в долната, за да се върне през горната и да падне повторно… Ще се засили до скоростта на метеоритите и ще произвежда такива количества енергия, че…
— Тъкмо каквото ставаше между тавана и избата — потвърди Деканът и си взе печена пилешка кълка от количката. — Добре, че триенето с въздуха все пак отнема от скоростта. Друго няма да кажа.
Пондър подаде едната си ръка на слънце през прозореца.
— Нима никой не ги е изследвал досега?
Старшият наставник вдигна рамене.
— А какво толкова да им изследваме? Просто дупки. Като събереш много магия на малко място, тя минава през света като нажежено кълбо през свинска мас.
— Точки на напрежение в пространство-времето… — промълви унесено Пондър. — Стотици потенциални приложения…
— Ха, нямало е защо да се чудя, че нашият Ненадминат професор винаги е с чудесен загар — недоволно се обади Деканът. — Отдавна го подозирах, че хитрува. А географията трябва да бъде трудно занимание. Не е честно да ти е зад прозореца. Не е редно още с първата крачка извън Университета да трупаш знания по география.
— Е, не е точно така — възрази Старшият наставник. — Само си е поразширил кабинета.
— А дали това навън е Хикс-Хикс-Хикс-Хикс? — зачуди се Деканът. — Има несъмнено чуждестранен вид.
— Поне се вижда море — неуверено отбеляза Старшият наставник. — Но като го огледаш внимателно, дали опасва земята?
— Засега виждам, че то… хм… се плиска.
— Човек би очаквал морето, което опасва нещо — намеси се Лекторът по съвременни руни, — да има… по-предизвикателен вид. Нали се сещате — гръмовен прибой и такива ми ти работи. Все едно предупреждава, че опасва земята, и най-добре е всички да се отнасят с уважение към този факт.
— Не бихме ли могли да обиколим и да проучим положението? — предложи Пондър.
— Сторим ли това, непременно ще се случи нещо ужасно — мрачно заяви Старшият наставник.
— Засега не забелязвам Ковчежникът да има проблеми — не се съгласи Ридкъли.
Магьосниците се скупчиха пред прозореца. Самотна фигура бе нагазила във вълните със запретната до коленете роба. Отгоре кръжаха няколко птици. По-нататък се ветрееха листата на палми.
— Я, трябва да се е измъкнал, докато сме били улисани с друго… — поклати глава Старшият наставник.
— Ковчежнико! — кресна Ридкъли.
Фигурата дори не се озърна.
— Вижте какво, не искам да създавам допълнителни затруднения — започна Професорът по неопределени изследвания, взирайки се с копнеж в обления от слънчеви лъчи бряг, — но в спалнята ми е адски студено, снощи дори видях скреж по стените. Не вярвам една кратка разходка на топло да ни навреди чак толкова.
— Дойдохме тук, за да помогнем на Библиотекаря! — озъби се Архиканцлерът.