Последният континент
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #22
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният континент». Краткое содержание книги:
Тук е горещо. И сухо… Много сухо. Някога имало някакво си нещо, наричано Мокрото, но никой вече не вярва в него. И на практика всичко, което не е отровно, е смъртно опасно. Тук обаче е най-хубавото местенце в целия скапан свят, нали така? И то ще загине след броени дни, освен ако…
Но кой е героят, крачещ по червеникавата пустош? Шампион по стригане на овце, приказен ездач, пътен боец, пияч на бира, бандюга… Мъж с шапка, чийто Багаж топурка след него с мъничките си крачета.
Да… Между тази страна и довяната от вихъра разруха е застанал само Ринсуинд, нескопосаният магьосник, който дори не може да напише правилно занятието си. Единственият герой, който е останал наоколо.
И все пак… Няма проблеми, а?
— В „Змиите на всички страни и народи“ Ренчър споменава за Хикс-Хикс-Хикс-Хикс — установи Професорът по неопределени изследвания. — Твърди, че на континента са останали съвсем малко отровни змии… А, има и бележка под линия. — Показалецът му се плъзна по страницата. — „Повечето са били изтребени от паяците.“ Хм, звучи необичайно…
— Той доста се забави в банята, не мислите ли? — изсумтя Деканът след малко. — Тоест… И аз обичам да се търкам, но имаме по-сериозна работа.
— Като го слушам, увлече се в игри с водата — подкрепи го Старшият дискусионен наставник.
— Звучи като море — щастливо вметна Ковчежникът.
— Ти се постарай да си траеш, бива ли? — с досада го скастри Ридкъли.
— Всъщност… — поумува Старшият наставник. — Щом колегата спомена, стори ми се, че чувам и птичи крясъци…
Архиканцлерът закрачи ядно към вратата на банята и вдигна свит юмрук да потропа.
— Ама аз съм шефът тук — изръмжа и отпусна ръка. — Ще отварям която врата си поискам. — Натисна дръжката. — Ето, господа. Най-обикновена баня. Каменна вана, месингови кранчета, непромокаема шапка, смешна четка във формата на пате… Нищо особено, наистина. И нека да бъдем наясно — това изобщо не е тропически бряг. Липсва дори далечна прилика.
Той посочи през отворения прозорец на банята към лениво плискащите се вълни под яркосиньото небе. Топлият ветрец развяваше завесите.
— Онова там е тропически бряг. Не си приличат, нали?
След засищащата гозба с изобилие на полезни витамини и минерали, но за съжаление и с изобилие от вкус, мъжът с надпис „Магесник“ на шапката реши да се заеме малко с домакинството, доколкото то изобщо е възможно при липсата на дом.
Заниманията му се състояха в дялкане на парче дърво с остър камък. Човекът наглед оформяше съвсем късичка дъска, а малко тромавата му сръчност подсказваше, че вече го е правил неведнъж.
Един папагал какаду се настани на дървото над него да позяпа. Ринсуинд изгледа птицата недоверчиво.
Когато остана доволен от гладкостта на парчето дърво, стъпи с единия си крак върху него и, поклащайки се, очерта ходилото си с въгленче от огъня. Повтори операцията и с другото стъпало, после отново се настани да дялка.
Наблюдателят в гьолчето установи, че мъжът изработва две дървени подложки с очертания на стъпала.
Ринсуинд извади парче връв от джоба си. Бе открил една особена лоза, която причиняваше страшен обрив, колкото и внимателно да й обелваш кората. Всъщност търсеше лоза, от която да си усуче достатъчно здрава връв. Е, поне и това условие бе изпълнено след няколко безплодни и болезнени опита.
Измисли любопитна разновидност на обувките — пробиваше дупка в дървото и прокарваше примка от връвта. Вярно, налагаше се да тътри крака, но пък изделието му имаше и някои изненадващи предимства. Неспирното „пляк-пляк“ заблуждаваше потенциално опасните твари, че идват двама души. Опитът на Ринсуинд в тази земя го бе научил, че всяка твар е опасна. И макар че не можеше да тича с тези дъсчици на краката си, лесно изскачаше от тях. Така се превръщаше във вдигаща пушилка точица на пламтящия хоризонт още докато вбесената гъсеница или бръмбар се взираха в нелепите творения и се чудеха къде е изчезнало другото същество.
А беше принуден да бяга много и често. Всяка вечер си правеше нов чифт импровизирани сандали и всеки следващ ден ги изоставяше някъде из пустинята.
Когато привърши работата и се полюбува на майсторлъка си, извади и навита на руло тънка кора от джоба си. Към нея с парченце връв бе вързана скъпоценна огризка от молив. Ринсуинд си водеше дневник с надеждата, че това все някак ще облекчи положението му. Препрочете последните си записки.
Вероятно вторник: горещо, мухи. Вечеря: медени мравки. Същите ме нападнаха. Паднах в изворче.
Сряда (с малко късмет): горещо, мухи. Вечеря: или паднали от храст изсъхнали плодове, или барабонки от кенгуру. Пропъдиха ме ловци, не знам защо. Паднах в изворче.
Четвъртък (може би): горещо, мухи. Вечеря: гущер със син език. Същият ме ръфна. Прогониха ме други ловци. Подхлъзнах се от скала, отскочих от клоните на дърво, препика ме малко мече със слаб мехур, паднах в изворче.
Петък: горещо, мухи. Вечеря: някакви корени с дъх на повръщано. Спестиха ми усилието да го правя и аз.
Събота: по-горещо, още повече мухи. Прежаднях.
Неделя: горещо. Имам видения заради жаждата и мухите. Абсолютно нищо, докъдето ми стига погледът, но нищо с нацвъкани храсти. Реших да умра, припаднах и се изтърколих по една дюна право в изворче.