Истината
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #25
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Истината». Краткое содержание книги:
Усмивката пак остана като залепена за лицето на лорд Ветинари.
— Господин Дьо Слов, елате насам за момент…
Патрицият приветливо обгърна с ръка раменете на Уилям и го отдалечи от напрегнато наблюдаващите джуджета.
— Само казах, че някои хора ви наричат… — започна Уилям.
Патрицият снизходително махна с ръка.
— Чуйте ме, господине. Струва ми се, че е възможно да бъда убеден въпреки всичко, което опитът ми подсказва, че тукашното незначително начинание, току-виж, няма да напълни улиците на моя град с нежелан окултен боклук. Трудно е човек да си представи подобно изключение в Анкх-Морпорк, но съм готов да допусна такава вероятност. Впрочем стигнах и до мнението, че въпросът с печатарството би могъл да се обсъди отново, макар и предпазливо.
— Наистина ли?!
— Да. Затова предпочитам да позволя на вашите приятели да упорстват в безразсъдството си.
— Ъ-ъ, те всъщност не са ми… — започна Уилям.
— Разбира се, принуден съм да добавя, че ако възникнат някакви проблеми, в които са замесени и неприятни същества с пипала, ще държа отговорен лично вас.
— Мен ли? Но аз…
— Аха. Смятате, че постъпвам несправедливо ли? Като безмилостен деспот, да речем?
— Е, аз, ъ-ъ…
— Освен това джуджетата са особено трудолюбива и ценна общност в града — заяви Патрицият. — Общо взето, в момента се стремя да избягвам дребните затруднения поради неустановеното положение в Юбервалд и неразрешените въпроси около Мунтаб.
— А къде е Мунтаб? — озадачи се Уилям.
— Именно това имах предвид. Впрочем как е лорд Дьо Слов напоследък? Би трябвало да му пишете по-често, откровено казано.
Уилям си замълча.
— Винаги съм смятал семейните раздори за печално явление — сподели Ветинари. — И без тях в света има прекомерно изобилие на твърдоглава неприязън. — Той дружески потупа Уилям по рамото. — Не се съмнявам, че ще успеете да задържите цялото печатарско начинание в областта на естественото, предвидимото и нормалното. Ясно ли се изразих?
— Но аз нямам никакво влияние върху…
— Хъм?
— Да, лорд Ветинари — смънка Уилям.
— Добре. Много добре! — Патрицият се обърна с лъчезарна усмивка към джуджетата. — Направо превъзходно. Безброй ситни буквички, струпани на едно място. Вероятно е дошло времето да се осъществи и тази идея. Възможно е дори да имам някоя и друга поръчка за вас.
Уилям трескаво правеше знаци на Гунила зад гърба на Ветинари.
— Имаме специална тарифа за правителствени поръчки — промърмори Добровръх.
— О, не би ми хрумнало да плащам по-малко от другите клиенти — възрази Патрицият.
— Изобщо нямам намерение да ви вземам по-малко…
— Ваша светлост, всички много се зарадвахме, че ни навестихте — жизнерадостно забърбори Уилям и полека поведе Патриция към вратата. — Очакваме с нетърпение да ви бъдем полезни.
— Все пак напълно сигурен ли сте, че господин Диблър не участва в този бизнес?
— Само поръчва да му отпечатаме това или онова, нищо друго — потвърди Уилям.
— Изумително. Да, изумително — отбеляза Ветинари и се качи в каретата. — Надявам се, че не е болен.
Двама души проследиха с поглед каретата от покрива на близката къща.
Единият промълви много тихо:
— …!
— Имаш мнение по въпроса ли, господин Лале? — попита другият.
— Тоя ли управлява града?
— Ъхъ.
— И къде са му …аните телохранители?
— Ако искахме да го очистим още тук и сега, каква полза щеше да има от… да речем, четирима гавази?
— Колкото и от …ано шоколадово котле, господин Шиш.
— Е, значи всичко ти е ясно.
— Ама аз можех да го просна оттука и с една …ана тухла!
— Господин Лале, доколкото бях осведомен, немалко организации са настроени крайно зле към такъв обрат. Уверяват ме, че тази дупка процъфтявала. А човекът на върха има много приятели, когато всичко върви добре. С толкова хора щеше да се разправяш, ако го цапардосаш, че скоро щяха да ти свършат тухлите.
Господин Лале се вторачи в отдалечаващата се карета.
— Аз пък чувам, че тоя почти не си мърда …ания пръст да направи нещо!
— Ами да — невъзмутимо се съгласи господин Шиш. — Едно от най-сложните умения в политиката.
Господин Лале и господин Шиш допринасяха по различни начини за успеха на съдружието си. В случая господин Шиш разчиташе на факта, че е ориентиран в политическите дебри. За което господин Лале го уважаваше, макар и нищичко да не проумяваше. Задоволи се да изръмжи сдържано: