Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)
- Автор: Гейман Нил Ричард, Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)». Краткое содержание книги:
— То туй си е направо позволително да печаташ мангизи! — рекъл господин Билтън на господин Скагс14.
— Публиката си умира за такъв боклук! Трябва незабавно да отпечатаме книга с пророчества от някоя вещица!
На другата сутрин ръкописът кацнал на прага им. Авторът, както винаги, бил улучил подходящия момент.
Макар че нито господин Билтън, нито господин Скагс го осъзнавали, изпратеният им ръкопис бил единствената пророческа творба в цялата човешка история, състояща се изцяло от съвсем правилни предсказания за следващите триста четирийсет и нещо години и точ в точ акуратни описания на събитията, чиято кулминация щяла да бъде Армагедон. Струвала си парите до най-малката подробност.
Тя била отпечатана от Билтън и Скагс през септември 1655 г. — тъкмо навреме за коледните покупки15 — и станала първата книга в Англия, пусната в продажба с намаление.
Но пак не се продала. Дори не и онова копие в мъничкото магазинче в Ланкашир с написаното до него на картонче „Местенъ авторъ“.
Авторката на книгата, някоя си Агнес Нътър, не била изненадана — но пък и тя, Агнес Нътър, не се изненадвала току-така.
Както и да е, тя не я била написала, за да се продава или заради печалбата от авторските права; дори не и за да се прочуе. Била я написала заради едничката безплатна бройка, полагаща се на автора.
Никой не знае какво се е случило с легионите непродадени бройки. Със сигурност нито една не се пази в музей или в частна колекция. Дори и Азирафел не притежаваше бройка, но при мисълта да докосне някоя от тях с изящната си наманикюрена длан му омекваха коленете.
Всъщност в целия свят беше останала една-единствена бройка от пророчествата на Агнес Нътър.
Намираше се на една лавица за книги на около шейсет и пет километра от мястото, където Кроули и Азирафел се наслаждаваха на превъзходен обяд и, метафорично казано, тъкмо беше започнала да тиктака.
А часът беше три. Антихристът пребиваваше на земята от петнайсет часа, а през три от тях един ангел и един демон здравата се наливаха.
Бяха седнали един срещу друг в задната стаичка на Азирафеловата занемарена книжарничка в Сохо.
Повечето книжарнички в Сохо си имат задни стаички, а повечето от тези задни стаички са пълни с редки или поне много скъпи книги. Но книгите на Азирафел нямаха илюстрации. Имаха стари кафяви корици и хрущящи страници. Сегиз-тогиз, като нямаше избор, продаваше по някоя.
Също така сегиз-тогиз сериозни мъже в тъмни костюми се отбиваха при него и му предлагаха много любезно: не би ли желал да продаде и самата книжарничка, за да бъде превърната в търговски пункт, по-подходящ за този квартал. Понякога му предлагаха пари в брой на големи пачки в банкноти от по петдесет лири. А понякога, докато разговаряха, други мъже с тъмни очила обикаляха магазинчето, клатеха глави и разправяха колко лесно пламвала хартията и как това неговото си било жив капан за пожари.
Азирафел кимаше, усмихваше се и казваше, че щял да си помисли. А после те си отиваха. И никога не се връщаха.
Като си ангел, не значи непременно, че си и глупак.
Масата помежду им беше цялата в бутилки.
— Работата е там — рече Кроули. — Работата е там. Работата е там — той се опита да докара Азирафел на фокус.
— Работата е там — повтори той и се опита да измисли каква е работата.
— Исках да кажа — лицето му светна — делфините. За тях ти говорех.
— Вид риби — рече Азирафел.
— Нененене — възрази Кроули и размаха пръст — Б’зайник е. Баш си е б’зайник. Разликата… — той нагази в блатото на разсъжденията си и се опита да се сети каква ли беше тая разлика. — Разликата е, че те…
— Се съвокупляват извън водата — пробва се Азирафел.
Кроули набърчи чело.
— Май не. П’чти съм ’б’ден, че не е т’ва. Нещо си там за малките. К’вото ще да е. — Той се стегна. — Работата е там. Работата е там. Мозъците им.
Той се протегна за бутилка.
— И какво мозъците им? — подсказа му ангелът.
14
Комуто вече било хрумвало това-онова в тая насока; последните години от живота си прекарал в затвора Нюгейт, след като най-накрая го приложил на практика.
15
Друг велик проблясък на издателски гений, защото пуританският парламент на Оливър Кромуел през 1654 г. обявил Коледата извън закона.