Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)
- Автор: Терзийски Владимир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)». Краткое содержание книги:
Новото откритие на професора беше един двуосен 10 килограмов жироскоп, който се въртеше едновременно по две оси. Главната вертикална ос преминаваше през тялото на стоящия прав и въртящия се на място в кръг около себе си професор. Ролята на хоризонталната ос беше играна от оста на жироскопа, хваната от протегнатата ръка на професора, като ракета за тенис. Това е фактически точно половината от двуосното дву-жироскопно устройство, изобретено от инж. Санди Кид (разгледано в параграф 1.3. на тази глава), но това не му пречеше да работи също толкова добре.
Един студент развърташе до няколкостотин об/мин диска-жироскоп на края на оста с помощта на фрикцион и ръчна бормашина. След това професорът се завърташе в кръг, на място около себе си, въртейки с ръка в хоризонталната равнина, като тенис ракета, оста на тежкия 10 килограмов ротиращ диск. Странно защо, но масивния двойно-ротиращ жироскоп олекваше толкова много, че повечето от теглото му изчезваше. Професорът можеше леко да го върти около себе си като ракета за тенис, държейки обаче края на оста му само с кутрето на ръката си. Олекналият 10-килограмов диск тежеше не повече от килограм — два на пръста му.
През 1993 г. аз повторих и демонстрирах същия експеримент пред японската телевизия, като използвах двойно по-тежък жироскоп — 20 килограмов маховик от бракуван двигател за кола. Аз го развъртях първо около хоризонталната ос с помощта на ъглошлайф, с директно предаване на оборотите в отношение от 1:1, с около 5–6 хиляди об/мин — значително по-високи от употребените от проф. Лейтуейт само няколкостотин об/мин. След това го завъртях с ръка и около втората — вертикалната ос, преминаваща през моето изправено тяло. Развъртях го на място около себе си, като ракета за тенис, с не повече от 30 об/мин.
И о-о-о небеса, от 20-те килограма тегло на тежкия маховик, в ръката ми останаха да натискат надолу не повече от 3–4 килограма. Останалата част от теглото на едновременно ротиращия по двете оси жироскоп беше мистериозно изчезнала. Най-интересното беше, че в опънатата ми ръка валът на свистящия жироскоп се беше вдигнал нагоре под ъгъл от 50 градуса спрямо хоризонталната равнина на въртене. Като че ли тежкият 20 кг жироскоп на края на това дълго почти метър рамо се дърпаше нагоре като балон пълен с хелий. Аз леко го удържах само на кутрето и на безименния пръст на едната си протегната хоризонтално напред ръка.
VT8: Лейтуейт.
Какво обяснение дава академичната физика на това явление? Съвсем повърхностно и замъгляващо. Съставя се уравнението на моментите на всички сили, действащи върху жироскопа, и се доказва, че те се уравновесяват, поради което жироскопът запазвал положението си в пространството. Изобщо се пропуска съществената разлика между двата случая, когато един и същ жироскоп е двойно-ротиращ по инерция, и когато той е форсирано-развъртан по същите оси. Простият училищен експеримент с форсираното развъртане на жироскоп (използвайки два електродвигателя) едновременно по две оси (основната вертикална ос, около която се върти рамото-радиус-спица; и вторичната — оста на самото рамо-радиус, около която се върти двойно-ротиращия жироскоп) показва, че издигането нагоре над хоризонталната равнина на свободния край на рамото-радиус с тежкия жироскоп на края си (което е пропорционално на олекването на натиска на оста на жироскопа в неподвижната централна опора), е пропорционално на ъгловите скорости на въртене около тези две оси. Академичната теория просто постулира, че натискът на оста на жироскопа в централната точка на опората, около която той се върти в кръг, е равен на теглото на жироскопа, сиреч не се забелязва никакво олекване, независимо какви са двете ъглови скорости. Човешката ръка е толкова добър датчик на всякакви налягания и натоварвания. Тя със сигурност би усетила разликата между 20 и 2–3 килограма (тоест намаление от 17–18 кг.), демонстрирана при горния експеримент с 20-килограмовия жироскоп.
OMEGA = mgl / omega.I.
mg = I.OMEGA.omega/ l = I(OMEGAn + OMEGAf)(omegan + omegaf)/ l.
1.5. Потвърждения на жироскопната антигравитация даже и от областта на научната фантастика.
Докато размишлявах и медитирах години наред върху тайните на антигравитацията, най-неочаквано за себе си открих подобна идея за вертикално жироскопиране даже и в едно наистина фиктивно произведение, в един научнофантастичен разказ. Точно там, където най-малко можеше да я очаква човек — сред необятните простори на творенията на човешката фантазия. В научнофантастичния разказ „Нивото на шума“ от 60-те години намерих една допълнителна нишка към разгадаването на методите на шоковата „стимулация“ на съзнанието, използвани от психолозите на американската агенция ДАРПА (DARPA — Defence Advanced Research Project Agency — Агенцията за напреднали военни изследователски проекти). Тази тяхна шокова терапия служеше за изкарването на скептичните, недоверчиви и летаргични мозъци, даже и на елитните военни учени, от състоянието им на ментално самодоволство. Тя ги принуждаваше да повярват в съществуването на антигравитацията, и в това, че вече някой я беше открил преди тях. Накрая ги заставяше да я преоткрият отново за своите военни работодатели.